Обсерваторията, звездите и любовта към науката

„Дали сме хора, защото гледаме звездите? Или гледаме звездите, защото сме хора?”

„Звезден прах”

Като малка мечтаех, когато порасна да бъда археолог или астроном. Щом възрастните чуеха това, обикновено казваха, че с тези две професии не могат да се изкарват пари. И последните дни май за съжаление показват, че бяха прави…

Не знам откъде е възникнал интересът ми към астрономията, но със сигурност не е от сухата теория в часовете по Физика и астрономия в училище. Може би се е зародил при първото ми посещение в Националната астрономическа обсерватория на Рожен. Била съм малка, но помня сякаш безкрайния път до върха и многобройните завои. По-късно разбрах, че пътят е такъв, защото наклонът му трябвало да е малък, за да не се повреди сложната оптична техника на огромните телескопи. Помня и тъмните коридори и стръмните стълби към главната зала, в която се намира телескопа. Размерите му са впечатляващи, особено за едно малко дете. Но още по-впечатляващ е ентусиазмът, с който служителите говорят за работата си, за построяването на обсерваторията, за телескопите и цялата останала техника, за наблюденията на звездите и изследванията, които провеждат.

Освен всички хубави неща обаче, не спестяваха и трудностите. Разрастването на близкия курорт Пампорово през последните години беше причина за светлинно замърсяване – уличното осветление пречи на наблюдението на звездите нощем. Решение съществувало – поставяне на специални улични лампи, които насочват светлината надолу и не позволяват да се разсейва в атмосферата, но за съжаление това струвало пари и затова не било направено. Въпреки трудностите, обаче, те продължаваха да говорят с желание за това, което правят. Един от астрономите бе напуснал добре платена работа, за да се посвети на мечтата си и на всеки няколко месеца прекосяваше цяла България, за да прекара известно време със семейството си преди да се върне отново в обсерваторията.

Посещавала съм обсерваторията три пъти и лекциите винаги са ми били интересни. При едно от тези посещения дори ни позволиха да наблюдаваме слънцето през един от по-малките телескопи. През многобройните филтри приличаше на портокал с малко кафяво петно посредата – следа от слънчево изригване. Не по-малко интересни от обсерваторията бяха и десетките метеорологични уреди, разположени из околността – за измерване на въздушното налягане, скоростта и посоката на вятъра, количеството на валежите, слънцегреенето. Последният уред като деца ни беше най-интересен, защото представляваше една стъклена топка, която пречупваше слънчевите лъчи и те прогаряха разграфен лист черна хартия, показвайки през кои часове на денонощието е греело слънце. Като спомен от тези посещения в нас имам карта на видимата страна на луната с имената на всички „морета” по повърхността й, както и въртяща се карта на звездното небе, която можеше да се наглася и да показва небосвода в зависимост от датата и часа. Научила съм се да разпознавам три съзвездия – Орион, Голямата мечка и Везни.

Интересът на децата към науката възниква, когато получат възможност да се докоснат до нея, да я видят и усетят – чрез запечатания в съзнанието им образ на огромните телескопи, чрез вълнуващите разкази на астрономите, а не чрез сухата теория в учебниците. Иска ми се един ден и моите деца да могат да открият магията на астрономията, така както я открих и аз. Защото единствено вглеждайки се в нощното звездно небе и продължавайки да мечтаем за недостижимото, можем да запазим човешкото в себе си.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.