Ръка в ръка дойдоха те и спряха
на люляка под цъфналата стряха
и люлякът добър ги приюти
та никой, никой да не ги смути.
Веселин Ханчев
Люлякови спомени
Под люляка прекрасен почна любовта,
и като вълшебник в чудотворен аромат
сърцата ни сплоти,
за да ухае вечно младостта,
завинаги със обич люлякът ни награди.
Аз помня срещите, под него скрити,
а искахме от радост да крещим,
за да ни видят птички, работливите пчелички,
и заедно със всички от любов да полетим.
Изминаха години, споменът ни сгрява,
дори семейство да сме вече аз и ти,
то тръпката от младостта е безкрайна,
а остаряхме в грижите за своите деца.
10.05.2012
/“Люлякови спомени…“ е вдъхновено от прекрасното стихотворение на
Веселин Ханчев/