Аз падах от болка, превита … изправях се,
но оцелях.
Само белезите останаха неизлекувани и
незашити …
Само сърцето ми мъничко никой не видя, как
всеки път умираше …
и се събуждаше след всеки удар, за да продължи
за нов живот.
Сърцето си го кръстих пролет … и то като
пролетта възкръсва, след тежка зима се разпръсва,
за да разцъфтят клони и цветя, да полетят пчелички,
пеперуди, птички … да е красива цялата земя.
Сърце-пролет
This entry was posted in За Духа и Душата and tagged поезия, преживявания, чувства. Bookmark the permalink.