И наранена

И наранена още дишам, пея,
не е за първи път ранявана душа …
със времето научих се от болката да пея,
дори и огън да ме изпепелява денонощно и сега.

Със болката аз станах силна
и нищо, че пречупи се сърцето ми на две …
а всеки път умираше една частица в мене бавно,
но пак живея … нищо че съм половин жена.

И наранена още дишам … докога, незнам …
А може би, избрана съм от Бог да страдам и
да бъда силна, да поразявам враговете си с любов,
с мълчание, когато ме предават … аз да се раздавам,
да плащам чужди грехове и да воювам не със сила,
а със слова и мир, и вечно търсеща любов.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.