По тебе мисля

Мисля си за тебе…
Така скъсявам пътя
от моето до твоето сърце.
Загърбвам грижите
и времето закърпвам
без игла и без конец.
По своите безсъници
за неслучваните гари
премигвам с клепки
и гоня тъжно самотата.
Капките в улука
отброявам пак сама…
И дъждът самотник е,
затова тропа по капчука.
Изваля се вече вън
и локвите ми смигат
със зеници разширени,
да ги видя чак оттук -
през стъклото на прозореца
от малката ми ниша
ширнала се в три на две.
Тишината ме просмуква
и ме пари този неин звън.
Стелките на часовника
объркани и те се щурат-
навярно искат да излязат вън.
Пъстроцветната дъга
понечи усмивка да дари.
За кратко просия и тя,
но нощта набързо я покри.
Лавандула след дъжда
по въздуха ми погостува.
Изчисти ми набързо вечерта
и си тръгна- нейде да дяволува.
Лист отронен в мрака
и изкъпан прясно от дъжда
пред прозореца ми се поспря,
погледна ме с очи учудени
и сънливо пред мене се прозя.
Навярно ми подсказа той,
че късна е нощта навред -
но аз не искам към леглото
отново да поемам пак без теб.
Защото мисля си за тебе
и скъсявам пътя – с мисли
по паяжинни асансьори
до теб по-бързо тъй да стигна.
И в съня ти – без да ме усетиш,
с пръсти – теменужен допир,
милувка тебе да даря
и по устните да те целуна.
И преди да се събудиш,
без дори да ме усетиш -
аз от теб тихичко ще тръгна…
А ти поспи и… сънувай мене…
Аз … мисля си за тебе!

художник – Renata Brozowska

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.