Побеляла приказка

Бяла красота с тихото усещане за студ
и бяла вечност, в тишината помъдряла.
Тук замрял животът е и дори без звук
близката рекичка песен пее недопята.

Стъпки тъй самотни подсказват из снега,
че живот и тука има, макар да е унесен.
Шепти беззвучно тази искряща белота,
навява спомени за отминалата моя есен.

Дърветата прегърнати в прозрачен скреж,
заспали в свойта зимна побеляла приказка.
Те знаят, затова и през зима са с копнеж,
някому разлистени да бъдат свежа сянка.

В горската тишинност къщурка с бял калпак
кротко чака свойта нощ в тишина заспала.
Как искам с теб сега да съм някъде ей тук,
пред камината да потъваме във наслада.

художник – Trindic Dragoljub

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.