RSS
Бяла красота с тихото усещане за студ
и бяла вечност, в тишината помъдряла.
Тук замрял животът е и дори без звук
близката рекичка песен пее недопята.
Стъпки тъй самотни подсказват из снега,
че живот и тука има, макар да е унесен.
Шепти беззвучно тази искряща белота,
навява спомени за отминалата моя есен.
Дърветата прегърнати в прозрачен скреж,
заспали в свойта зимна побеляла приказка.
Те знаят, затова и през зима са с копнеж,
някому разлистени да бъдат свежа сянка.
В горската тишинност къщурка с бял калпак
кротко чака свойта нощ в тишина заспала.
Как искам с теб сега да съм някъде ей тук,
пред камината да потъваме във наслада.
художник – Trindic Dragoljub
