След дъжд

Дъждът със ситни стъпки по пътя си отмина
и мъглите се разсмяха- останаха без глас.
Блеснаха окъпани след нощен пир и равнините-
дъждът пося в земята своя чуден благодат.

Разпериха ръце, разсъблечени до голо облаци
и слънце сведе поглед- погали росната земя.
По лозите се целуваха капчици дъждовни-
сред тях две очи към мене устремени, аз съзрях.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.