Понякога плача

Плача понякога.
Понякога плача
и се стичат по
лицето ми сълзи.
Тръгват си…
отиват нанякъде,
а в душата ми
болка гнети я.
Тогава се взирам
в скръбните нощи.
И те като мене са-
с птици в очите
и по крилете личи им
как мъката пъпли.
Дори и песните им
по изгърбени клони
никак на песни
те не приличат,
а са крясъци някакви
в нощи тъжовни.
Понякога плача…
Ставам тогава
омъчнена и болна.
Превръща се вярата,
стаена в сърцето,
в другост тогава –
вече ненадежда.
Но пак съм истина,
макар сърцето е празно.
И сълзите ме пълнят…
и съм пуста до дъно.
А не искам…
да плача понякога.

художник – Joanna Zjawinska

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.