Индийка

Из тежките води на Инд вълшебна,
навярно плакнеш си сутрин ти лицето.
А очите ти- маслинена магичност са
и с нощен крем от абанос си по ръцете.
Разнежено слънцето те гали, и закача те,
с теб играе- с нежни ласки те обсипва.
Пали те с безброй искри- и огън, страст,
а ти се носиш полуизмислена, но жива.
Усмивката ти е нежно целуната от Гея,
а напъпилите устни – са ягодова сласт.
И грееш слънчева в очите на Луната, а
косите си отмяташ по гребен на вълна.
Тежко падат плитките свилено по тебе
и в цвят на пищна нощ само как се стелят…
И пееш, а гласът ти влюбено така се лее,
струна си на цитра и с глас от медовина.
По тебе шарят погледи и страсти огнени,
а снагата ти е кръшна, тънка и огневита.
Леко стъпваш и си със стъпка на девица,
за любов твоето сърце тръпнещо пулсира.

художник – Jmran Zaib

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.