RSSТи ли, моя Любов,си вечер замръкнала
по късни тайни доби, безлунни и тежки?
Ръце ми протягаш.Скръбно немлъкнала,
а искаш с дъх вечерен да събудиш копнежи.
Ти ли ,моя Любов, си тъй тъжно заплакала
със сълзи от скърби и редиш ги нечовешки?
Усещам те близка със своето сърце овдовяло,
облечена си в тъмен креп от мойта жалейка.
Ти ли, моя Любов, си през есента ми запяла,
решила да влееш сила и огън в сърцето ми?
Непреживяност си, и вик неизболял от мене,
аз съм тук,за тебе нося цветя с ръце овдовели.
