Немлъкнала истина

Ти ли, моя Любов,си вечер замръкнала
по късни тайни доби, безлунни и тежки?

Ръце ми протягаш.Скръбно немлъкнала,
а искаш с дъх вечерен да събудиш копнежи.

Ти ли ,моя Любов, си тъй тъжно заплакала
със сълзи от скърби и редиш ги нечовешки?

Усещам те близка със своето сърце овдовяло,
облечена си в тъмен креп от мойта жалейка.

Ти ли, моя Любов, си през есента ми запяла,
решила да влееш сила и огън в сърцето ми?

Непреживяност си, и вик неизболял от мене,
аз съм тук,за тебе нося цветя с ръце овдовели.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.