С надежда

Градът смълчан е
и очи в закана
наляво и надясно
ядовито святка,
и свъсено небето
вежди рунтави и
мрачни тъй навежда,
и прихлюпва го със яд.
Сградите във сиво
смръщено се гледат,
а прозорците затворени
прегърнали са своята
поредна ненадежда.
Няма глъч… и шум,
а уличката малка
смълчана утринна е
и още сънена така,
тихо се оглежда.
Нещо непривично тук
навярно пропълзява-
в този смръщен още
от утринта един улук,
като че ли тайно пак
там надеждица една
на стъпки тихи… тихо
в ъгълче се притаява.
В този сиво смръщен ден,
притихнал в свойта пазва,
аз поглеждам ведро пак
и за пореден път търся
единствения брод
от свойта ненадежда
с надежда да изляза.

художник – Георги Бояджиев

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.