Митът за истинския цар и за неговата християнска империя I (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

През 1380 великия княз Димитри Московски постига първата победа над монголите. Този преломен миг възбужда мечтите на руснаците – християнската армия е победила неверниците. Преди битката Димитри е бил благословен от Сергей от Радонеш, основателя на манастира в Сергеев Посад (преди Загорск) близо до Москва. Сергей е въодушевен вдъхновител на руското Възраждането и строи множество манастири и църкви, включително и в северната част на страната. Прочутият иконописец Андрей Рубльов е негов учител, получил просветление чрез страданията си по време на монголското иго. В неговата икона „Светото Триединство“ са вплетени идеалите за братство, любов и благочестие (набожност).

(Бележка на преводача – забележете разликата от идеалите на френската революция – свобода, равенство и братство. Братството и в източната славянска душа и общество заема важно място. Следва да се запитаме къде се губи то в днешно време у нас? Съвместните действия и обща взаимопомощ са идеал показал силата си през вековете и достойно заложен в съвременната ни република и намиращ израз в надписа на народното събрание „Съединението прави силата“. Този надпис трябва да ни е пътеводна светлина във всяко едно действие. В случай, че не е, то спокойно можем да се наречем народ от лицемери, които тръбят едно, а вършат друго. Братството може да се приеме като основна стойност, която Западна Европа трябва да постигне в икономиката си. Икономическото развитие е присъщо най-вече на волята, на краката и ръцете, и на келтските и следователно западно-европейски традиции.

Любов – тя идва от сърцето и е най-присъща за славянската душа. В Западна и Централна Европа е слабо застъпена и се разглежда предимно като личностна и обществена свобода, като възможността отделни индивиди или групи от хора да създават заедно нови възможности за обществото. Това са така наречение граждански инициативи или трети компонент на триделението на социалния организъм. Точно той е и сърцето на западното общество, но все още няма свободата да се разгърне, притиснат от правото, държавната власт без равенство от една страна и икономическата власт без братство от друга.

Последния закон от иконата е благочестието или набожността. Това е функция на главата, на мозъка, на ума, на начина на мислене. В Русия религиозността е в основата, доколкото въобще умът е развита част от руската народностна душа. Западна Европа търси свободата, а източна подчинението на ума. На кого? На Бога. Разглеждайки внимателно концепцията за свобода, ще видим, че според православието свободата я има само в Бога. Тук виждаме и силната взаимосвързаност между сърце и ум и преплитането на концепциите за свобода и Любов. Тук трябва внимателно да правим разликата между вяра и свобода в Бога от една страна, и религиозност от друга, която е свързана с множество църковно-институционални закони и правила, в които не можем наистина да видим свободата. В Западна и Централна Европа тя отстъпва място на равенството, което пък е присъщо за държавните закони и правото. В България, Русия и Източна Европа ще се възцарява тепърва законът на Любовта, а от там и разпространява, за да стане единствен закон за цялото човечество. Този закон е достатъчен и това е единственият Божествен закон, който е необходим на развитите Духовни същества. Хората обаче още не сме толкова напред и затова се опитваме да „уравновесяваме“ чрез множество закони. Тази традиция е най-силно изразена в немско-римската традиция на Централна Европа. И до ден днешен реда е в основата на немското общество, а най-силната и последна инстанция във всяко едно отношение е съдът и то най-вече върховния конституционен.)

След падането на Константинопол, тогавашен център на православието, Москва може да стане нов център. Църковните кръгове допринасят много за последвалото образуване на руското национално самосъзнание. Монахът Филофей от Псков разглежда Москва като трети Рим. През 1511 той пише на великия княз „Благочестиви царю, всички християнски царства се обединяват в твоето. Два Рима паднаха (Рим и Константинопол), третият сега се създава, четвърти няма да има.“ Империята на Москва ще живее докрай света, ще включва всички истински християни и скоро ще дойде вечното царство на Христос. Още тогава са си мислели, че краят на света наближава.

(Бележка на преводача – много важно е да възприемем какво води точно до едно такова образуване на руското самосъзнание. От една страна имаме манията за величие, за главна роля, за могъщество, за световна империя която идва от Византия и Рим. От друга страна имаме множество български Духовници като Григорий Цамблак, киевски митрополит, ученик на Патриарх Евтимий, които отиват в Русия и работят за изграждането на един нов, Духовен свят по Божия воля и според закона на Любовта, който ще дойде без насилие и необходимост от една огромна империя като Русия. Но в който църквата играе своята институционална роля. Важно е да разграничим и между развитието на Киев и Москва в случая.

Трябва да имаме предвид и силата на българското богомилското движение, което трайно пуска корен сред населението на Русия и е изразител на една чиста вяра, неопорочена от никакви институции и религиозност. Именно това богомилство живее най-добре идеалите за свобода, равенство и братство и е идеала към който съвременна Европа и съвременния свят засега неуспешно се стреми. Мисията на Източна Европа е точно осъществяването на този чист идеал и водеща роля в него имаме ние, българите. Важно е да се разграничим рязко и да направим добре разликата между различните средства и начини за осъществяване на нашата Духовна мисия. Руският имперски пример вече многократно е доказал, например с комунизма, че завоевателния, римски, институционализиран път, не е правилния. Със сигурност маниите за Велика Русия, Сърбия, България и т.н. не са на място и колкото по-бързо бъдат забравени, толкова по-добре.

В последните години в България се забелязва повишен интерес към историята и хората усилено търсят националната си идентичност. Това е прекрасно. Обаче е повече от важно да не надделяват крайни империалистични тенденции и всичко да се мери не само с големината на територията и величието, а най-вече с Духовните и културни заслуги, мирна мисия, предопределение и път на нацията. В единия случай вървим към опасност от поредна национална катастрофа, в другия – към изпъление на свещената мисия на българския народ в името на взаимната Любов между всички народи и хора на Земята. Уроците на историята ни са повече от ясни – прогонването на изпълнителите на мисията, богомилите, води до тежко гръцко робство, опустошителни кръстоносни походи и най-вече жестоко турско робство. Стремежът за военно решение на националните идеали пък води до две национални катастрофи, братоубийствена война вътре в държавата – всякакви други думи за събитията 1920-1925 година, а и след това, са слаби – и комунизъм. Ако понятието ни за комунизъм още не е достатъчно ясно, то Ви представям погледа на словаците – комунизъм = робство. Сигурен съм, че е по-точен от нашия поглед.)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.