Предговор (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

От Паоло Лугари
„Изобретателят на Света”, според Габриел Гарсия Маркез

Ако е трудно, ще го направим днес.
Ако е невъзможно, ще отнеме малко повече време.
Паоло Лугари

Ако трябва да се върна назад към идеите, които имахме за Лас Гавиотас, когато стартирахме проекта през 60-те години, трябва да призная, че някъде около 2% от тях се превърнаха в реалност. Всичко се променя с времето, дори и идеите. Намираме се в процес на развитие, който се характеризира със съвместна еволюция и търсене на нови прозрения, благодарение на откриването на нови взаимовръзки, нова наука, нов опит. Ние се променяме, всичко се променя и ако не сте готови за промяната, най-добре се подгответе да бъдете унищожени.
Лас Гавиотас е проект за развитие, създаден от около 200 необучени творци, заобиколени от насилието на не-творци. Наричаме себе си „необучени”, защото почти никой от нас не е учил в университет. Отказваме да бъдем поставени в рамките на една или друга дисциплина или професия. Всички имаме шанс да дадем своя принос за създаването на едно по-добро общество, дори и да не знаем нищо по темата. Обаче знаем от какво се нуждаем и разбираме с какво разполагаме. За нас в Лас Гавиотас изграждането на едно по-добро бъдеще се състои в непрекъснато търсене на свобода и щастие. Различно е от развитието, което индустриализираните държави се опитват да ни наложат, защото то е свързано с много разочарования и страдание. Тогава защо ни е да се развиваме?

В Лас Гавиотас нямаме право, следователно нямаме и наказания. Няма кмет, няма свещеници или църква, няма полиция и дългосрочно планиране. Според нас планирането парализира мисленето и води до посредственост. В Лас Гавиотас сме толерантни към религията, която е въпрос на личен избор, но предпочитаме духовността. Уважаваме различията и съвместната ни работа се основава на взаимно доверие, а не на организационни схеми. Лас Гавиотас никога не се е стремял да се превърне в модел, защото не може да бъде възпроизведен. Но можем да споделим начина си на живот и това може да вдъхнови други.

Лас Гавиотас търси творчески решения на ежедневни проблеми: как да осигурим вода, храна, енергия, подслон, здраве и работни места за всички членове на обществото? Всички технологии, които използваме – независимо дали са разработени тук или не – се адаптират към местните условия. Всичко се основава на внимателни наблюдения на посоката на вятъра, греенето на слънцето и развитието на видовете. Работим заедно с Природата. Търсим прост дизайн за технологии, които използваме всеки ден. Все едно да изобретиш вилицата, която изглежда е много важна за човечеството, защото се е превърнала в част от ежедневието ни. Ние първо създаваме продукта или машината, а едва след това пишем за тях. Това е творческият подход към научните иновации. Той е обратен на традиционния подход, при който първо пишеш предложение, после провеждаш изследвания (ако получиш финансиране), публикуваш резултатите от откритията си и едва накрая строиш машината (като обикновено дори не се стига до този етап). Ние искаме да превърнем фантазиите в реалност, като отчитаме местните особености.
Искахме животът ни да се основава на био-архитектурата, затова експериментирахме с прост научен подход, наречен проба-грешка. Сега имаме охлаждащи и намаляващи влагата системи, вдъхновени от арабската култура, но вграждаме тези системи в домове, които могат да еволюират заедно с развитието на хората. Самозадоволяващата нуждите си болница, която създадохме преди близо 20 години, се превърна в център за питейна вода. Така че благодарение на откритията ни и развитието на проектите успяхме да преминем от лечение към превантивна медицина. Ето това се нарича напредък.

Гавиотас на практика е едно голямо училище и всеки непрекъснато научава нещо. Най-ценното, което притежаваме, е колективното въображение на екипа. Развиваме се, като обвързваме знанията, които имаме, с идеите в ума си. Всичко, което сме създали, съответства на даден момент и място и това ни превръща в творци. Ако Колумб не бе открил Америка, някой друг щеше да го направи. Ако Едисон не бе изобретил крушката, някой друг щеше да го направи. Но никой друг освен Леонардо да Винчи не би могъл да нарисува Мона Лиза!

Лас Гавиотас е вдъхновен от Леонардо да Винчи. Той се е стремял да разрешава проблеми, но никога не е превръщал наблюденията си в конкретни закони. Коперник е забелязал, че Земята обикаля в кръг около слънцето, но Кеплер го е коригирал, че орбитата е елипсовидна, а не кръгла. Творците не откриват и не изобретяват разни неща, те творят. Само журналистите „изобретяват” разни новини, за които пишат.

В Гавиотас ние безкрайно много уважаваме най-малките и миниатюрни неща, които никога не претендират за слава. Гавиотас нямаше да е толкова интересен за читателите и учените, ако не бяха микоризните гъби. Това малко и често невидимо същество, което живее около корените на дърветата, е съвсем скромно и просто устроено, но благодарение на него светът е различен. Можем ли да научим нещо от тази добродел – скромността? Повечето хора не очакват природата или видове, различни от homo sapiens, да демонстрират подобни добродетели. Но е крайно време да се огледаме малко около нас.

Изкуството, което Лас Гавиотас предлага, е изкуство на ежедневието. То е в тесен контакт с общността и позволява непрекъснато и със смирение да признаваме ограниченията пред себеизразяването, за да посрещнем предизвикателството на свободното слово. Изкуството е обратното на бюрокрацията, която представлява нетворческа умствена нагласа. Изкуството възниква само когато сме изправени пред трудности и сме готови да пуснем фантазиите си на воля.

Еднаквите закони третират всеки по един и същи начин, въпреки общоприетия факт, че всеки е различен. Нищо не е по-несправедливо от еднакви решения на различни ситуации. Затова и Гавиотас се основава на отделния човек, на индивидуализирането. Всички сме различни. Различията създават търкания и смущения, които са основата на живота. Създават се конфликти, които съществуват само за да бъдат разрешени, но мирно, а не чрез насилие. Ако има губещи, ще има и омраза. Светът ще бъде много по-добър, ако вместо да воюваме, се заемем с предотвратяване на потенциалните катастрофи. Единствената борба, която си заслужава, е тази за поддържане на живота.

В Гавиотас всички работим заедно. В съдружието няма висше- или нисшестоящи. В основата на съдружието стоят взаимоотношенията между отделните елементи; именно взаимовръзките правят всяко звено това, което е. Всеки елемент мисли и влияе върху другите. Настоящите системи не ни учат как да се справяме с провала. Учат ни само, че всичко е състезание, в което има един победител и много губещи.

Само едно холистично разбиране за природата може да ни позволи да оцелеем без да я разрушаваме. Природата крие много тайни, но нищо не е свещено. Трябва да мислим в контекста на петте природни царства и богатството на връзки, взаимност и симбиоза в тях, за да успеем да намерим път към оцеляването на човечеството. Нуждаем се от умствени способности да приложим стратегията на Гавиотас „да създаваме от нищо нещо, използвайки наличните ресурси” и при други условия. А очевидно, когато започнем да го правим, ще открием, че ще трябва да се действа по различен начин.

Когато силата обсеби идеите, изчезва вдъхновението (и аз се отдръпвам). Когато вдъхновителите бъдат погълнати, те губят моралния и етичния си авторитет. Някои пишат книги, други организират конференции. В Гавиотас ние просто правим нещата. Тази книга е за това, че вие също можете да направите много, вероятно много повече отколкото някога сте си представяли. Това е Дзен на Изкуството на Синята икономика.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.