Въведение (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Земята е вълшебна. Природата е прекрасна. Животът е очарователен. Трудно е да останем безразлични щом веднъж надигнем булото и разкрием невероятните екосистеми. Както много други и аз не останах безразличен. Когато осъзнаеш как действат животните, растенията, гъбите, водораслите и бактериите, няма как да не бъдеш впечатлен. Тази Земя се е родила от хаоса и е еволюирала в продължение на пет милиарда години в една сложна, разнообразна, красива и в същото време високо ефективна система. Чувствам се смирен пред милионите живи организми, които знаят как да използват физиката в своя полза, да променят химията според нуждите си и да доразвиват биологията, за да получат едни наистина уникални резултати. Ние, хората, очевидно имаме още дълъг път да извървим.

Но най-впечатляващ за мен е невероятният брой взаимовръзки, които всеки вид използва, за да си изгради своя собствена ниша. Всяко заиграване с физиката, всяка химическа реакция, всеки биологичен процес и комбинацията между тях изграждат една вълшебна жива мрежа около всяко живо същество. В тази ниша всеки дава най-доброто от себе си. Изглежда последните пет милиарда години са били посветени на откриването и затвърждаването на най-добрите възможни взаимовръзки сред най-различни видове и тяхната околна среда. Всичко е произлязло от едноклетъчните бактерии, които са успели да създадат онова, което е било необходимо, за да запазят ролята си в тази уникална ниша. Някои са се нуждаели от кислород, други – от сяра; някои са развили крила, преодолявайки гравитацията, други за започнали да бягат на четири крака. Всички са еволюирали, или дори съ-еволюирали в една великолепна система от взаимовръзки, в която можеш да стигнеш от която и да било точка до всяка друга и всеки елемент е на дадено място с точно определена цел. Ако една пеперуда в Рио де Жанейро размаха крила, тя може да причини буря в Мейн, която ще покрие плажа с водорасли, осигуряващи йода, от който мозъкът ни се нуждае, за да мисли творчески!

Макар отдавна да се опитваме да проумеем фактите и логиката, стоящи в основата на химията на протеините, нашата генетична памет, градивните елементи на материята, рядко успяваме да осъзнаем удивителните връзки и взаимоотношенията, които тази Синя планета е създавала в продължение на милиарди години. Способността на намибския пустинен бръмбар и на велвичията да извличат вода от въздуха в пустините, в които не вали с години, е истинско вълшебство. Способността на лишеите да извличат всички възможни следи от минерали (особено магнезий, необходим за хлорофила) от скалите в пустинята и даги предоставят на растенията е истинско чудо.
Истинска магия е как мангровите дървета пречистват солената вода и отделят солта, а освен това оцеляват и в блатисти земи, където през половината време корените и клоните им са потопени под водата, където почти няма кислород. Именно те обаче са идеални за растежа на паразитни растения и цветя, което означава, че мангровите дървета дават на пчелите повече хранителни вещества, а те от своя страна произвеждат над 45кг мед на кошер на година. Освен това пресечната точка на солената и сладката вода, както и на световете със и без кислород, предоставя идеална среда за развитие на микроводорасли… а те са идеална храна за скаридите. За разлика от скаридите, които ядете, и които се хранят с отпадъци от кланици и със собствените си екскременти (!), тези в мангровите гори се хранят със същото, с което са се хранили и преди милиони години. Мангровите гори са осигурявали и защита срещу цунами… докато хората не започнали да ги изсичат и да сторят на тяхно място пет-звездни хотели и ферми за скариди.

Всички тези връзки са част от огромна отворена система; система, която получава безкраен поток от енергия от слънцето и от гравитацията на планетите, с които Синята Земя дели тази вселена. Когато тези установени взаимоотношения бъдат разрушени, основно поради човешката ни небрежност, ще попаднем в дена спирала на разпад на всички удивителни връзки, градени в продължение на милиони години. Вдъхновен от дейността на Фритьоф Капра, който ме научи да мисля системно, в мрежа, да откривам модели и отклонения от тях, аз се стремя да разбера как с течение на времето природните системи са съ-еволюирали от хаос към сложна плетеница от взаимовръзки, които човешкото око не успява да улови. Това е Изкуството на Синята Земя.

Първата част и първата глава на тази книга са опит за обяснение на това как природните системи, които по дефиниция са отворени системи, използват енергията, докато материята остава почти константна. Всички си спомняме теорията за относителността на Айнщайн, която ни казва, че материята и енергията са едно и също. Същите тези Материя и Енергия, които до 1905г. сме смятали за два напълно различни свята. Сега, след като знаем, че те са едно и също, какво се е случвало през изминалите милиарди години с енергията, която Земята е получавала и продължава да получава? Тази енергия не е била превърната в повече материя… с няколко изключения, които само ще потвърдят правилото. Според моята хипотеза чрез един безкраен процес на проби и грешки тази енергия е била превърната във впечатляващ брой перфектни взаимовръзки.

След като разгледам теоретично въпроса за превръщането на енергията във взаимоотношения, нека заедно (автор и читател) да преминем към втората част на книгата. В нея ще разберем, че днес човечеството стои на кръстопът. От една страна имаме желание да намерим бързи решения на сложни проблеми, очакваме незабавна отплата и най-често прибягваме до сила и насилие, за да постигнем краткосрочните си цели. Тези драстични действия се предприемат с оправданието, че „благородните” цели оправдават „строгите” мерки. От друга страна комуникацията ни се е превърнала в даване на прост отговор на сложни проблеми. Изпаднали сме в апатия и не поставяме под въпрос по-дълбоко скритата реалност, която се проявява само след като сме открили взаимовръзките. “Keep it simple, stupid” е мотото, което ръководи начина ни на комуникация. И не става въпрос само за медиите. Бизнес лидерите следват една твърде опростена стратегия на основен бизнес, зависещ от ключови компетенции, сякаш хората могат да имат само по една компетенция. Правителствата ни следват опростени политики, криещи се зад програми с красиви заглавия, като „Нека нито едно дете не изостава” . Затова и не е изненада, че според доклад на CNN образователната ни система е създала едно „изгубено поколение”. Посланието е „нека всичко е просто”. Твърде често това прекомерно опростяване ни оставя в неизвестност или по-скоро в един свят, изпълнен с невежество.

Във втората част на книгата ще се опитаме да разширим хоризонта. Ще ви дадем представа за това как може да изглежда светът, ако започнем да правим това, което природните системи около нас правят от милиони години: търсят взаимовръзки. Тъй като тази книга е написана въз основа на личния ми опит, събран от цял свят, първо бих искал да ви споделя как изглеждаха проблемите и решенията в началото, когато едва започвахме да търсим връзките. Изненадващо лесно е да откриеш скритите връзки и е изключително удовлетворяващо да следваш логиката, влияла върху решенията на природата в продължение на милиарди години. Окуражавам всички вас от сега нататък да правите същото: да търсите скритите решения. Така можем да създадем нови бизнес модели, основани на иновациите, които ще оформят облика на Синята икономика. Тази икономика не разчита на субсидиите и на благосклонните потребители, за да плати високата цена на спасението на света. Тя приема иновациите, стимулира предприемачите, изгражда социален капитал и задоволява основните нужди с наличните ресурси.

Знам колко ще е трудно това за повечето от нас, които сме живели в този едностранчив свят и сме концентрирали ума и усилията си само върху една конкретна тема. Затова ще навлезем в света на откритията чрез позитивната енергия, която се поражда, когато започнем да разбираме взаимовръзките в самия индивид. Преди да променяме икономиката и света, какво ще кажете първо да се опитаме да разберем собственото си тяло и ум и да променим себе си? Какво би било по-интересно от здравето ни като цяло и по-специално – закуската ни? Вдъхновен от д-р Томас Рау, лекар, който демонстрира в клиниката Paracelsus в Швейцария как разкриването на взаимовръзките позволява на човек да си възвърне контрола над собственото си здраве, аз водя читателя сред преплитащите се взаимоотношения, като използвам простия пример със закуската, която поемаме всеки ден.

В третата част на книгата преминаваме от микромащаба на тялото, ума и храната, към макромащаба на вселената и възникването на това богато биоразнообразие в течение на милиарди години. Общата нишка се състои в това, че всичко изглежда много по-различно, когато съумеем да видим взаимовръзките в него. В примера с храната и влиянието й върху здравето ни, виждаме едновременно връзките между химия, физика и биология, изразени под формата на рН, температура и подсладители.

Това ни отвежда към четвъртата част на книгата: бъдещето. Невъзможно е да пишеш, да размишляваш, или да седнеш и да четеш и накрая, след като отгърнеш последната страница да решиш, че нищо не може да бъде направено. Напротив, ти и аз можем да направим толкова много! Размислите за еволюцията и взаимовръзките в първата част, проектите, които показват пътя напред, във втората част и проучването за здравето в третата част се основават на личен опит. Тази четвърта и последна част се основава на стремежа ми да образовам и да търся начини да променя нещо, като повлияя най-вече на следващото поколение. Вярвам, че е необходимо да се положи усилие да се достигне следващото поколение, най-младите членове на обществото, които винаги съм наричал настоящото поколение. Това е Дзен и Изкуството на Синята икономика.

Очевидно този стремеж на бизнеса, политиката, науката и медиите да се фокусират изключително само върху една тема или въпрос, прави невъзможно внасянето на някаква истинска промяна, дори и да виждаме взаимовръзките. През изминалите десетилетия протестирахме и бойкотирахме, гласувахме „за” и „против”, но е време да разберем, че е нужно много повече, за да позволим на бъдещите поколения да постигнат много по-голям успех в задоволяването на основните нужди на всички жители на Синята Земя и в осигуряването на един щастлив живот в хармония с екосистемата, от която зависим. Дори не поставям ограничения, че това се отнася само за човечеството. Трябва да положим усилия да „достигнем недосегаемото” и да мислим системно, разчитайки на познанията, които ни дава иновативната наука и балансираната емоционална интелигентност. Трябва да помислим как можем да променим света към по-добро още в рамките на живота си.

Изключително съм благодарен на бившия кмет на Куритиба, Касио Танигучи, по-късно избран за сенатор в Бразилия, който ми даде възможността да споделя откритията си за „системното учене”, основано на басните за деца, които написах с помощта на 120 000 ученици от начални училища и 6000 учители. Това беше наистина сериозно начинание. Научих толкова много през тези три години (2000-2003). За щастие приятелите ми в Бутан, Япония, Колумбия, Египет, Южна Африка, Фиджи, Еквадор, Германия, Великобритания, Италия и Кения възбудиха в мен съмнения и през последните 20 години ми позволиха непрекъснато да комуникирам с учители и ученици.
Никога не съм предполагал, че ще стана педагог, просто някак си се озовах в това амплоа без да претендирам, че съм професионалист. Подходих към света на ученето и образованието като загрижен родител, който иска да види промени в образователната система… Сега! Промените в образованието наистина трябва да се случват сега. Ако искаме да изградим Синята икономика още днес, трябва веднага да ангажираме вниманието на следващото поколение от предприемачи. Можем ли да си позволим да подложим още едно поколение на механичния подход на стандартизираното образование, за което знаем, че никога не е действало? Когато се оказа, че синът ми е част от онази половина от класа, провалила се на залощастния изпит по математика, аз се запитах кой е виновен: учениците за това, че не са учили достатъчно; или учителят за това, че не е успял да обясни материала достатъчно добре. Разбира се учителят усещаше, че всички поставят под въпрос професионализма му. И разбира се като родител аз знаех, че синът ми ходи на допълнителни вечерни уроци, за да разбере написаното на черната дъска в училище и да се справи с изпити, които отразяваха по-скоро интелигентността на учителя, отколкото способността му да преподава. Ако годината не беше 2007 и това не беше едно от най-добрите училища в Белгия, щях да си помисля, че сме се озовали обратно в миналото. Но за съжаление не бе така.

Този професионален и личен опит, трупан в продължение на три десетилетия, ми позволи да усъвършенствам идеите си за това как „да достигнем недосегаемото”, как да представим хиляди научни идеи без специализиран жаргон на деца, за които се предполага, че са достатъчно зрели само колкото да се научат да четат и пишат. Децата от цял свят, с които работих, и невро-физикът д-р Роберто Йинас от Колумбийския университет ми помогнаха да се освободя от погрешното схващане, че децата се нуждаят от цяла година, за да се научат да пишат и четат и че математиката трябва да бъде сервирана на порции, за да се избегне объркването. Тази логика за съжаление се е превърнала в ненакърнима догма. Децата могат да се справят толкова по-добре от нас, толкова по-добре отколкото някога можем да си представим. Ако им се даде шанс, децата могат да научат много повече от нас. Следователно ние имаме отговорност пред тях да им създадем свободно пространство, в което могат да се учат, да се развиват и да ни надминат. Да надминат многократно своите родители, но да го направят благодарение на тях. Ето така, изграждайки Синята икономика, от която се нуждаем днес, ще мотивираме утрешните предприемачи.

Нямаше да прилагам собствените си виждания за образованието и ученето, ако трябваше да се ограничавам просто до разработването на учебен план. Благодарение на Андерс Найкуис, архитект от северна Швеция с революционни идеи, живял години наред скромно и в пълна забрава, но създал изключително новаторски дизайн на училищни сгради, пред мен се разкри един изцяло нов модел на учене. Той свързва съдържанието на учебните предмети, структурата и функционирането на училищните сгради и общността около училището в една мрежа от тясно преплетени взаимовръзки. Това ме мотивира да започна да мисля отвъд всичко, което ми е било известно през последните 50 години от живота ми.

През 2006 по предложение на Факултета по архитектура на Politecnico di Torino италианският Министър на висшето образование ми даде докторска степен по системен дизайн. След като получих тази висока чест, вече ми е невъзможно да не включа архитектурата в разработването на една учебна система. Изглежда лекарите и архитектите са единствените хора, които са по-склонни да мисля и действат системно, виждайки взаимовръзките. Въпреки че причинно-следствените връзки карат лекарите да предписват лекарства, третиращи симптомите вместо причините за болестта, и въпреки модерните Cad/Cam софтуерни програми, които принуждават архитектите да чертаят само прави линии, и от двете професии съм получавал огромна подкрепа в стремежа си да си представя един свят, който може да задоволи основните нужди на хората с наличните ресурси. Време е да преминем отвъд очевидното зелено. Знам, че ще еволюираме в един по-добър свят, за който не сме и мечтали. Този свят ще е толкова красив, колкото го виждаме от космоса: ще е Син!

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.