Как се е появил животът на Земята? (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

ЧАСТ I – Теорията
Глава 1 – Как еволюират Земята и Природата

Основният въпрос, който трябва да си зададем, е как се е появил животът на земята. Как е еволюирал след появата си и как продължава да се развива и днес. Тези въпроси са лесни. Но отговорите им са трудни. В продължение на години сме се опитвали да разберем как се е развивала еволюцията на този космически кораб, наречен Земя, как планетата се е появила от нищото, как се е оформила и как на нея се е зародил живот. Вярно е, че днес вероятно разполагаме с повече научни знания откогато и да било. Но колкото повече знаем, толкова по-ясно ни става колко много още не знаем и колко още не можем да обясним. Наистина ли се намираме в зората на третото хилядолетие на съвременната цивилизация, което наричаме „модерни времена”?

Знанията и разбиранията ни за космоса, за слънчевата система, Земята и живота се развиват непрекъснато. Начинът, по който сме гледали на живота само преди век, днес изглежда смешен. Някога сме вярвали, че земята е плоска и че спермата вкарва цяло готово бебе в женската утроба. И научавайки все повече и повече, завладени от новите знания, ние изглежда сме престанали да поставяме под въпрос науката. Вместо това сякаш ни става все по-трудно да сме в крак с новите открития и да трупаме все повече данни и информация, които са важни за нашия живот и щастие. Твърде често приемаме днешната научна логика за истина, макар (като граждани или учени) да знаем прекрасно, че истината зависи изцяло от изкуствените конструкции на хипотезите и контекста, които самите ние създаваме. Ако променим само една хипотеза или сменим контекста, променяме самите основи, върху които е изградена логиката ни. В резултат на това цялата конструкция се променя и логиката ни се срива.

Законът за гравитацията, който обяснява защо прословутата ябълка, паднала върху главата на Нютон, зависи от хипотезата, че ябълката (или перото) падат в условия на вакуум. Но всички знаем, че в реалния свят, където процъфтява живота, няма вакуум. Всъщност ако имаше вакуум, никое дърво не би родило ябълка. И въпреки това ние приемаме законът за гравитацията, защото това е най-добрата математическа конструкция, която познаваме и която обяснява защо водата в реките тече надолу, а ябълките падат от дърветата. Това обаче е несъвършен подход, който разглежда само една страна на реалността. Защо? Защото кой би се сетил да пита как изобщо ябълката се е качила на дървото? Или как е възможно водата да извира от кладенец на върха на планината, вместо от извор в подножието й? Можем ли да разглеждаме реалността като във вакуум, т.е. (1) да налагаме хипотеза, която се различава от реалността и (2) да отказваме да видим цялата система, като забравяме да си зададем въпроса как водата и другите съставки на ябълката са преодолели закона за гравитацията, преди след това зрелият плод да му се подчини?

Огромният поток информация, данни и резултати от изследвания от последните десетилетия би трябвало да ни подтикнат да преразгледаме част от теориите, доминиращи в днешно време. Длъжни сме да търсим развитие, защото теоретичните конструкции, които използваме, продължават да бъдат непълно отражение на действителността. И което е по-лошо, част от теориите и математическите формули просто не си пасват и могат да съществуват само по отделно. Липсва единство в теорията, което да обединява квантовата и ядрената физика със закона за гравитацията, дефиниран от Исак Нютон. Теорията за относителността, формулирана от Алберт Айнщайн през 1905г. и усъвършенствана през 1915г., предлага обединение на теориите, развили се с времето. Тя ни дава рамка, която е по-добра от съществуващите дотогава знания, но не е пълно и окончателно обяснение за живота на Земята. За съжаление начинът на мислене на днешните учени подкопава всеки опит за създаване на нова теория. Иновативните идеи бързо се отхвърлят като погрешни. И което е по-лошо, отклоненията от настоящите теории често са подложени на присмех. Науката започва да заприличва на догма. Някои хора дори определят науката, като основа за религията.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.