RSSДзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.
ЧАСТ I – Теорията
Глава 1 – Как еволюират Земята и Природата
Основният въпрос, който трябва да си зададем, е как се е появил животът на земята. Как е еволюирал след появата си и как продължава да се развива и днес. Тези въпроси са лесни. Но отговорите им са трудни. В продължение на години сме се опитвали да разберем как се е развивала еволюцията на този космически кораб, наречен Земя, как планетата се е появила от нищото, как се е оформила и как на нея се е зародил живот. Вярно е, че днес вероятно разполагаме с повече научни знания откогато и да било. Но колкото повече знаем, толкова по-ясно ни става колко много още не знаем и колко още не можем да обясним. Наистина ли се намираме в зората на третото хилядолетие на съвременната цивилизация, което наричаме „модерни времена”?
Знанията и разбиранията ни за космоса, за слънчевата система, Земята и живота се развиват непрекъснато. Начинът, по който сме гледали на живота само преди век, днес изглежда смешен. Някога сме вярвали, че земята е плоска и че спермата вкарва цяло готово бебе в женската утроба. И научавайки все повече и повече, завладени от новите знания, ние изглежда сме престанали да поставяме под въпрос науката. Вместо това сякаш ни става все по-трудно да сме в крак с новите открития и да трупаме все повече данни и информация, които са важни за нашия живот и щастие. Твърде често приемаме днешната научна логика за истина, макар (като граждани или учени) да знаем прекрасно, че истината зависи изцяло от изкуствените конструкции на хипотезите и контекста, които самите ние създаваме. Ако променим само една хипотеза или сменим контекста, променяме самите основи, върху които е изградена логиката ни. В резултат на това цялата конструкция се променя и логиката ни се срива.
Законът за гравитацията, който обяснява защо прословутата ябълка, паднала върху главата на Нютон, зависи от хипотезата, че ябълката (или перото) падат в условия на вакуум. Но всички знаем, че в реалния свят, където процъфтява живота, няма вакуум. Всъщност ако имаше вакуум, никое дърво не би родило ябълка. И въпреки това ние приемаме законът за гравитацията, защото това е най-добрата математическа конструкция, която познаваме и която обяснява защо водата в реките тече надолу, а ябълките падат от дърветата. Това обаче е несъвършен подход, който разглежда само една страна на реалността. Защо? Защото кой би се сетил да пита как изобщо ябълката се е качила на дървото? Или как е възможно водата да извира от кладенец на върха на планината, вместо от извор в подножието й? Можем ли да разглеждаме реалността като във вакуум, т.е. (1) да налагаме хипотеза, която се различава от реалността и (2) да отказваме да видим цялата система, като забравяме да си зададем въпроса как водата и другите съставки на ябълката са преодолели закона за гравитацията, преди след това зрелият плод да му се подчини?
Огромният поток информация, данни и резултати от изследвания от последните десетилетия би трябвало да ни подтикнат да преразгледаме част от теориите, доминиращи в днешно време. Длъжни сме да търсим развитие, защото теоретичните конструкции, които използваме, продължават да бъдат непълно отражение на действителността. И което е по-лошо, част от теориите и математическите формули просто не си пасват и могат да съществуват само по отделно. Липсва единство в теорията, което да обединява квантовата и ядрената физика със закона за гравитацията, дефиниран от Исак Нютон. Теорията за относителността, формулирана от Алберт Айнщайн през 1905г. и усъвършенствана през 1915г., предлага обединение на теориите, развили се с времето. Тя ни дава рамка, която е по-добра от съществуващите дотогава знания, но не е пълно и окончателно обяснение за живота на Земята. За съжаление начинът на мислене на днешните учени подкопава всеки опит за създаване на нова теория. Иновативните идеи бързо се отхвърлят като погрешни. И което е по-лошо, отклоненията от настоящите теории често са подложени на присмех. Науката започва да заприличва на догма. Някои хора дори определят науката, като основа за религията.
