Размисли за физиката от един икономист (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Вероятно не е изненада, че много от последните фундаментални пробиви в науката идват от хора, които никога не са учили дисциплината, в която развиват творческите си способности. Затова и често биват наричани „необучени” учени. Само част от примерите включват двойната спирала , пейсмейкъра , личния компютър . Разбира се бихме могли да посочим и много добре образовани учени, като Алберт Айнщайн, на когото дължим огромния пробив в науката и обществото. Тези учени надграждат съществуващото знание и извличат ползи от формалното образование. Тази книга е един непретенциозен принос към физиката, който очевидно идва от необучен човек: аз съм икономист и имам магистърска степен по Бизнес администрация.

След обучението по микро и макроикономика, е очевидно, че основните познания по математика и статистика позволяват да бъдат видени взаимозависимости отвъд чистата случайност. Един икономист е обучен да вижда взаимовръзките между спестявания и инвестиции, държавен дефицит и търговски излишък и т.н. Като студенти, следващи Бизнес администрация, бъдещите мениджъри се обучават да превръщат корпоративните стратегии в анализи на дисконтирани парични потоци, нетни настоящи стойности, консолидирани баланси, уникални търговски предложения, управление на веригата на доставки и аутсорсинг. А когато нещо се обърка, идва време за намаляване на разходите и размерите на организацията, фокусиране върху основния бизнес и пренебрегване на всичко останало, което кара една компания да работи. В процеса на разглеждане на тази логическа конструкция, основана на паричните потоци, мениджърите се подготвят да анализират само един бизнес с едно основно направление в зададен момент.

Икономиката ни предлага логическа конструкция, която ни позволява да обясним какво се е случило в миналото и да лавираме между промените в потребителското поведение, държавната политика и корпоративните стратегии. Но движещата пазарна сила е нещо толкова неясно и неуловимо като „очаквания”. Единствените, които се опитват да придадат някаква стойност на „очакванията”, са предприемачите, които умишлено отказват да видят фактите и доказаните тенденции. В края на краищата ако правиш същото, което правят всички останали, със сигурност ще изгубиш пазарен дял и ще имаш по-нисък марж на печалба. Предприемачите са хора, които получават информация, като например „никой в Централна Африка не носи обувки” и въз основа на едни и същи данни вземат напълно различни решения. Един бизнесмен ще реши, че не си заслужава да навлезе на африканския пазар, защото никой не носи обувки. А един предприемач ще бъде толкова ентусиазиран от потенциалния пазар, че ще построи завод. Единият ще твърди, че хората нямат пари, за да си купуват обувки. Другият ще вярва, че богатството се създава чрез процес на добавяне на стойност при производството, което ще донесе достатъчно приходи, за да могат местните хора да купуват произведените в техния район обувки. Именно това се случва с Bata shoes, един от най-успешните примери за предприемачество в развиващите се страни. Вероятно то е станало възможно, защото Томас Бата е бил бежанец от Чехия, който след войната не е разполагал почти с нищо. Хората, подложени на натиск, виждат повече възможности в сравнение с тези, живеещи в модерни климатизирани офиси.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.