От хаос до структурирани взаимовръзки (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Според Стария завет Земята е създадена от хаоса. Това е мъдрост, която не можем да пренебрегнем. Очевидно е, че превръщането на неструктурирана маса в гори, планини и дори пясъчни дюни изисква много енергия. Но както ще ви каже всеки архитект, простият сбор на материя не осигурява структура и форма. Трябва да има намерение да бъде постигнато нещо, желание неструктурираната материя и дълготрайните надеждни източници на енергия да бъдат трансформирани в самоподдържаща се жива система. Някак възниква симбиозна връзка, чрез която няколко елемента се комбинират и създават основата на модели, които разпознаваме като структури. Най-често срещаната, но и най-основната структура, от която зависим, е съвкупността от прости молекули H2O или с други думи – вода.

Макар да не знаем как точно се е зародил живота на Земята, за всички е очевидно, че водата е основният елемент, нужен за появата и поддържането на живота. Без съмнение ако няма вода, няма и живот, или поне не и такъв, какъвто го познаваме. Водата не би съществувала, ако ги нямаше точно определените взаимовръзки между два отделни атома, разположени под определен ъгъл. Създаването на точно тези взаимовръзки определя начина ни на живот. Връзката между водорода и кислорода е в основата на най-ценната молекула на Земята.

Втората сила, която влияе в огромна степен на живота ни, е положителният и отрицателният заряд, характеризиращ всеки атом, а от там и всяка молекула. Дори и миниатюрно количество заряд създава електромагнетизъм – силата, определяща много от характеристиките на живота, като например рН (броя свободни водородни атоми). От рН зависи алкалността или киселинността, а разликата в нивото на рН създава потоци, каращи клетките да извършват ефективна осмоза. Тази непрекъсната обмяна на микроскопични положителни и отрицателни заряди на миниатюрни разстояния един от друг играе решаваща роля в появата и развитието на живота. Това са изключително сложни взаимоотношения, но днес те са напълно разбираеми и предвидими. Основата на живота е положена от прости атоми, еволюирали в сложни системи, като собствените ни тела, скелета на омар, ствола на секвоя, черупката на кремъчните водорасли.

Водата съществува благодарение на положителните и отрицателните полюси на съставящите я елементи. Всяка промяна в този заряд изисква една или друга форма на енергия. Хидрофобните и хидрофилните характеристики на материалите, действието на сърцето, изпомпването на кръв през капилярите зависят от трансформацията на енергия на най-малкото възможно ниво. А ние някак си все виждаме само огромното количество енергия, генерирано от въглищните или атомните електроцентрали. Природните системи не са огромни, а са мрежа от изключително добре напаснати елементи, благодарение на които всичко работи като едно цяло.

Тъй като сме благословени с изобилен поток енергия, идваща или под формата на слънчева светлина, или под формата на гравитационни сили от планетите, луните и слънцето, с които делим тази Вселена, трябва наистина да се опитаме да отговорим на въпроса: „Какво се е случило с огромното количество енергия, което Земята, живите и неживите системи, е получила през последните пет милиарда години и продължава да получава и днес?”. Познавайки ефективността, с която работят природните системи, можем да стигнем до заключението, че тази енергия, изливаща се над живата и неживата природа, със сигурност не се губи. Настоящата теоретична рамка на физиката изглежда не може да ни даде отговор на този въпрос. Затова нека подходим с въображение и преминем отвъд настоящите ни познания за живота.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.