Загубите, взаимоотношенията и връзките (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Трябва да направим скок в мисленето си и да навлезем в света на биологията: в природата няма отпадъци. Това, което е отпадък за един, служи за храна на друго същество от друго природно царство. Биолозите ни помагат да разберем тази динамика още откакто приеха да разделят всички форми на живот в пет царства: бактерии (монера), водорасли (простиста), гъби, растения и животни . Тази гениална система използва повторно всичко, благодарение на един поток на енергия и материя от едно живо същество към друго, преминавайки от царство в царство със скорост, която не сме си и представяли. Във всеки етап на производство и консумация, функционалността на материята и енергията се променя, но стойността им се увеличава от гледна точка на съществата, за които те са полезни входящи ресурси. Това, което за един вид е отпадък, е хранително вещество или енергия за друг вид… принадлежащ към друго природно царство. Всеки път в материята протичат различни химични реакции, налягането, размера, температурата и механиката се използват по различен начин и водят до различни резултати с несравнима ефикасност за съответното време и място.

Изглежда в природните системи взаимоотношенията непрекъснато нарастват, а съществуващите такива се настройват по-добре, стават по-ефективни и способни да постигнат повече с по-малко ресурси. През цялото време движението е в посока развитие и подобрение, чрез разширяване на броя взаимовръзки. Всяко от петте природни царства има конкретна роля и отговорности и всеки вид в рамките на царството има своя силно специализирана ниша, в която физиката, химията и биологията действат по уникален начин. Тези ниши, обаче, не са самостоятелни, а са образуват щателно разработени взаимовръзки, които носят ползи за всички. Как се пораждат тези връзки и кой може да открие взаимоотношенията между феномени, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си?

Тези идеално преплетени съвкупности от видове еволюират в набор от природни системи, които превръщат хаоса и неживата материя в структура, живот, стойност и самодостатъчност. В някои случаи тези системи са извлекли полза от такова излишество на енергия и материя и са станали толкова ефективни в преобразуването им с цел поддържане на живота, че неизбежно стигаме до заключението, че всяко живо същество живее в условия на задоволеност, а някои дори и в изобилие. Този процес на трансформация се нуждае от енергия, но количеството й, идващо от космоса е толкова голямо, а това, от което се нуждае всеки вид, е толкова малко, че винаги имаме повече енергия, отколкото се нуждаем. Този излишък на енергия изглежда е причина за търсенето на още взаимовръзки. Спомнете си как се охлажда зебрата, как термитите поддържат постоянна температура и как се движи пъстървата. Ако приемем хипотезата, че природни системи като тази, развила се на Земята, не биха губили енергията, идваща от космоса, трябва да се запитаме отново „какво се е случило и продължава да се случва с цялата тази енергия?” Изглежда логично потокът приета енергия, която не е била използвана в превръщането на материята в живот, все пак да бъде употребен по някакъв начин. Този безкраен поток енергия някак си се абсорбира, натрупва и съхранява. Геолозите ни помагат да разберем огромното количество енергия, нужно за оформянето на планините и долините и как те продължават да ерозират и да нарастват. Самото възникване на тези високи върхове, движението на тектоничните плочи, оформило цели континенти и пораждането на океаните вероятно са изисквали невероятно количество енергия. Дали това наблюдение е достатъчно, за да насочи мисленето ни в правилна посока?

Можем само да гадаем какво количество енергия сме получили от Вселената от създаването й преди 10-20 милиарда години. И забелязвайки, че толкова много енергия трябва да е била използвана за създаването на света, който познаваме днес, за изграждането на структура сред хаоса, за нейната еволюция и все по-висока специализация и ефективност, се питаме как този излишък на енергия е бил трансформиран. Логиката ни казва, че енергията е била трансформирана в материя, а тази материя е ставала все по-структурирана. Простите атоми са се свързали с други атоми и са образували сложни молекули. Солта (NaCl) с много по-проста молекула в сравнение с протеините, които са изградени от дълга верига атоми. В същото време непрекъснатият поток на енергия позволява и структурите да бъдат разделяни на части, които да бъдат използвани повторно в изграждането на други полезни компоненти.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.