Взаимоотношения в мрежа (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Паякът е обект на възхищение, заради способността си да изплита биоразградима и биосъвместима нишка по-здрава от найлон. Биосъвместима означава, че може отново да бъде превърната в протеини. Независимо от това каква храна е поел (понякога кръвосмучещ комар, друг път растителноядно насекомо), паякът винаги изплита една и съща нишка за паяжината си. Способността му да създава едни и същи резултати от „каквото и да било”, да изплита същата нишка от подбрани на случаен принцип входящи ресурси, е възможна само благодарение на сложна мрежа от връзки, включващи гъбичките и бактериите в чревния му тракт. Без тях няма как да бъде изплетена паяжината. Първо забелязваме взаимодействията между живите организми в чревния тракт, а скоро след това откриваме и сложната, но предвидима поредица от химични реакции (на клетъчно ниво те са хиляди), зависещи от физичните условия. Само промяната в налягането и влажността водят до предвидим биологичен процес (ДНК), който използва малка част от многобройните елементи, с които разполага. Това ниво на сложност е наистина невероятно за нас и макар да е открито едва наскоро, води до високо ефективни резултати.

Тезата, която ви представяме, е, че голяма част от енергията, която достига Земята, се използва за създаване, подкрепа, еволюция и задвижване на безкраен брой взаимоотношения. Чрез тези взаимоотношения трансформациите стават все по-ефективни и сложни, което води до създаването на нови взаимовръзки и разкриване на тяхната стойност. Колкото повече взаимоотношения възникват, толкова повече нараства ефективността и системата се нуждае от по-малко енергия, за да бъде устойчива. От гледна точка на екологията, въглеродният отпечатък на системата еволюира в посока нулеви емисии. И което е още по-добре, балансът става положителен, защото излишъкът, с който системата вече разполага, води до изобилие на енергия и материя. Това от своя страна позволява трансформирането на потока от излишна енергия в още повече взаимовръзки чрез непрекъснат процес на проби и грешки в търсене на най-добрите взаимоотношения. Така еволюиращата система достига по-високи нива на сложност с по-ниски енергийни нужди. След като бъде достигнато определено ниво на по-висока ефективност, то бива запаметено в ДНК.

Осъзнаваме, че изглежда тази уникална способност на паяка да плете своята паяжина е сложно преплетена в микро-екосистемите на растенията и животните. И така всеки вид използва по най-добрия възможен начин физичните закони и химичните процеси при температура и налягане, близки до тези на околната среда, като същевременно създава уникално ДНК. Екосистемата, намираща се в изобилие от безкрайни потоци енергия, създава взаимоотношения и ги развива в портфолио от симбиози, като всяко портфолио е свързано с останалите. Възникват модели на превръщане на материята в енергия. Отделните елементи на системата се разделят на под-системи, състоящи се от ограничен набор от атоми от периодичната таблица. Очевидно е, че живите системи са взаимосвързани не само помежду си, но и с неживата материя. Това взаимодействие не се ограничава до обмяната на енергия и хранителни вещества сред живите системи. Най-важната му роля е да свърже органичните с неорганичните вещества, чрез изключително умение, изкуство, красота и разбира се функционалност, т.е. да създаде още по-сложни взаимовръзки. Ключът се крие именно в преобразуването. Откритието води до действие, а действията водят до промени в ДНК, за да може тези по-високи нива на ефективност да бъдат запаметени и съхранени докато не бъдат открити още по-добри взаимовръзки и видовете не еволюират отново.

Чистата енергия, която идва под формата на слънчева топлина и гравитационни сили се превръща в забележителна, нежна и деликатна сила. Всеки пулс енергия представлява на практика вълна, която задвижва всичко около нас. Пулсът, задвижващ човешкото сърце е само 0.03V. Тялото ни умее да приема калий, калций и натрий и да ги смесва в течностите около сърцето, за да си осигури непрекъснат поток от микро-електрически импулси, които карат мускулите да се свиват и сърцето да изпомпва кръв. Вените и артериите ни са покрити с биологичен материал, който значително намалява триенето и поддържа ниво на рН 7.38, за да тече кръвта ни безпрепятствено през хилядите километри кръвоносни съдове. Най-ефективният начин на съхранение и преобразуване на енергията изглежда възниква точно там, където има нужда от него. И това се случва благодарение на тихите пулсации, доставящи милиарди енергийни единици с нано-размери на точното място и в точното време. Тези енергийни единици достигат непрекъснато до всяка една точка, благодарение на тази мрежа от взаимоотношения. Животът е взаимосвързан.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.