Не просто енергия, а и красота (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Напоследък времето вече се разглежда в макро-мащаб, също както и икономистът, който разглежда потребителското поведение ден по ден, днес вече трябва да знае и как се развива световната икономика. Първо забелязваме, че атмосферата реално е резултат от всички химични реакции на Земята. Тези химични реакции се случват в Земната кора; тънкият слой, в който животът процъфтява. Всички видове, живеещи и взаимодействащи си в този външен земен слой, могат да задоволяват основните си нужди от вода, храна, подслон, здраве и енергия. В момента, в който задоволеността се превърне в изобилие, размножаването и разнообразието нарастват. Природата не прави повече от едно и също нещо постоянно, тя еволюира винаги към по-сложни форми на живот. Всеки член на тези преплетени живи мрежи по някакъв начин е свързан с останалите. Освен това той използва и само по няколко често съвсем прости молекули с ограничен брой елементи от периодичната таблица, съставена от Дмитри Менделеев , като благодарение на тях постига оптимални резултати. Този хитър и ефикасен начин за развитие се улеснява от ДНК, което се променя само, когато в процеса на непрестанен стремеж към усъвършенстване бъде постигнато ново оптимално ниво. Бактериите са огромно изключение от това правило, защото те продължават да мутират в зависимост от местните условия и успяват да се адаптират дори и към най-малките промени в околната среда, както и да оцелеят и при най-драматичните катаклизми. С други думи, живеем в мрежа от мрежи от мрежи от мрежи, в които всеки е свързан с всеки. Осъзнаваме, че нищо не съществува самостоятелно и ние сме това, което сме, благодарение на мрежата, към която принадлежим. Има хранителни вериги, енергийни вериги, минерални вериги и вериги от взаимоотношения, които изглежда съществуват само защото са красиви и приятни. Това е наистина великолепно!

Земята е получавала и продължава да получава милиарди енергийни единици от космоса и докато това е така, живите системи могат да и ще се обвързват все повече с обкръжаващата ги физическа среда. Животът на Земята е станал възможен и продължава да е възможен благодарение на неспирния поток енергия в комбинация с достатъчно химични елементи. Така е възникнала симбиозата между органичния и неорганичния свят. Това е ключът към нашия живот. Това е мъдростта, заложена в класификацията на природните царства: животни, растения и минерали. Макар тази проста класификация да е била доразвита, благодарение на д-р Лин Маргулис, е важно да посочим, че животът изглежда възможен само при тази комбинация от енергия, материя и взаимовръзки.

След като осъзнаем и приемем, че взаимоотношенията са подплатени с енергия и повишаването на броя връзки е възможно единствено благодарение на постоянния поток енергия, можем да започнем да търсим онова ниво на сложност, което ни подсказва модела на петте природни царства. Бактериите и водораслите, и особено лишеите (в симбиоза с гъбите) са способни да извличат вещества от скалите и да създават, примерно, неорганичен магнезий, необходим за производството на хлорофил. Растенията успяват да създадат тази забележителна молекула на хлорофила, която използва слънчевата светлина, за да превърне водата и въглеродния диоксид в енергия, структура и храна. Предполага се, че царството на растенията се е появило последно на Земята. Това не е изненадващо, защото разработването, изграждането и настройването на една система, която ти позволява сам да си произвеждаш храна докато слънцето продължава да свети, вероятно е най-съвършеният начин да отбележиш чудото на живота на Земята.

Способността на растенията да се възпроизвеждат също е изключителна, защото сме били свидетели на това как семена могат да издържат над хилядолетие при неблагоприятни условия преди да покълнат. Ето това е чудото на живота. Колкото и търпение да е било нужно за разработването на този процес, гъбите в крайна сметка ще гарантират, че хлорофила под формата на целулоза, хемицелулоза и лигнин, ще бъде разграден и отново ще имаме на разположение неорганичен магнезий. Важно е не времето, а кръговратът. Изглежда, че сега работата на лишеите е по-лесна. Вместо да извличат магнезия дълбоко от скалите, този основен елемент на хлорофила ще се намира на повърхността. Системата ще се нуждае от по-малко енергия, за да свърши същата работа. Изграждането на взаимоотношения и прекъсването им може да бъде толкова ефективно, че кръговратът да продължава вечно.
Лишеите имат способност да проникват в твърди скали със скорост една миля на ден, което е огромно постижение, нуждаещо се от значително количество енергия. След като веднъж бъде извлечен магнезият, той просто ще циркулира в системата, която ще се нуждае от много по-малко входяща енергия. Макар да изглежда, че в началото е необходима груба сила, последвалото освобождаване на вълнови импулси ще бъде достатъчно, за да осигури енергийните потоци, нужни за съществуването на живот на Земята. Това означава, че с нарастването на взаимовръзките, намалява количеството енергия, необходимо за извършване на една и съща дейност. Означава и че излишната енергия няма да бъде изгубена или оставена бездейна. Предполагам, че тя просто се натрупва и съхранява под формата на все по-сложни взаимоотношения. А този повишен брой връзки прави цялата система по-ефективна, което от своя страна освобождава още енергия за създаването на нови връзки. Движещата сила за създаването на все повече живот и обогатяване на биоразнообразието е очевидна. Все пак единствено животът може да продължава да създава нови връзки между съществуващите неживи елементи и да твори повече, отколкото хората някога ще могат да си представят.

Хлорофилът е интересен пример, особено ако го изследваме във връзка с хемоглобина. На практика става въпрос за едно и също нещо, но с една дребна разлика. Замяната на един атом магнезий с един атом желязо създава основата на целия животински свят. Трябва да е бил нужен дълъг процес на проби и грешки, за да се получи всичко точно. Необходим е бил истински гений, за да се осъществи тази адаптация и вместо наличието на магнезий да превръща слънчевата светлина в енергия, наличието на желязо да преработва тази енергия. Желязото помага за преноса на кислород в телата ни. Крехката форма на перфектно работещите модели (хлорофил за растенията и хемоглобин за топлокръвните животни) в действителност привлича вниманието ни към нещата, които не са работили така добре. Онези, които отдавна са били елиминирани. Това, което е действало, е било подложено на един непрекъснат стремеж към усъвършенстване. „А това, което не е действало”, по думите на Еймъри Ловинс , „отдавна е било изтеглено обратно от производителя.”

Способността за еволюиране от анаеробни в аеробни бактерии и превръщането на един токсин, наречен кислород, в условие за наличието на живот, наистина са гениални. Но трябва да осъзнаем, че тази адаптация към една по-сложна форма на живот вероятно е отнела около 500 милиона години. Ако навлезем в науката на взаимоотношенията, ще осъзнаем, че зад тази еволюция стоят: (1) вериги от паралелни и динамични химични реакции; съвършена употреба на наличните минерали и метали в миниатюрни количества; (2) разумно използване на трансформациите и преноса на енергия и материя с помощта на рН, температурни разлики, налягане върху мембраните, повърхностно напрежение на водата и разбира се сложна комбинация от положителни и отрицателни заряди, които водят до все по-ефикасна употреба на енергията и материята; (3) високо ефективна възпроизводителна система, която умножава това, което доказано действа. Отвъд чудесата на биологията, физиката и химията, е магията на безкрайното и динамично възникване и разкъсване на милиарди взаимовръзки. Тези взаимовръзки вече са доста предвидими.

Ако се замислим, ще разберем, че изобилният поток от гравитационна и слънчева енергия, идващ от космоса към Земята, се преобразува във взаимовръзки. Нарастването на сложността позволява да еволюираме от хаос към порядък. Следователно тя не само е резултат от получаването и консумацията на енергия, но изглежда и постоянно съхранява енергия. И което е още по-добре, с натрупването на енергия, расте и мрежата от взаимовръзки. А с разрастването на мрежата и с преноса на материя от една система към друга, винаги се придава стойност на нещата, които изглежда нямат такава. Енергийните нужди спадат, което дава възможност за съвместна еволюция в посока все по-ефективни и преливащи от енергия живи системи. Тъй като количеството енергия, което Земята получава от слънчевата система под формата на светлина и гравитационни сили, се счита за константа, по-ефективното използване на енергията от всички живи системи води до все повече и по-сложни взаимовръзки. Тъй като има граница за количеството материя, което може да се превърне в енергия, и за количеството енергия, което може да се превърне в материя, стигаме до извода, че е възможно да преобразуваме енергията във все по-голям брой взаимоотношения. Следователно увеличаването на биоразнообразието с времето е израз на това как природните системи превръщат енергията в повече и по-тясно еволюиращи връзки. Унищожението на биоразнообразието от съвременното общество е признак на невежество и непознаване на мрежата на живота и важността на взаимовръзките, като основа на живота и красотата.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.