Взаимовръзките в Живота (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

ЧАСТ II – Възможността
Глава 2

В първата глава развихме идеята за това как животът на Земята е използвал изобилния поток енергия за създаването на нови взаимовръзки в една ефикасна и красива жива мрежа. Тази първа глава ни представи теорията, поглед върху света и вселената в макромащаб в отрязък от време от порядъка на милиарди години. Сега бих искал да ви покажа нашия свят, това, което не знаем за живота, и това, което е очевидно и трябва да се знае от всички още тук и сега. Това е глава за възможностите пред нас, които незнайно защо не забелязваме. В тази книга бих искал да ви дам примери от ежедневието, като какво ядем за закуска, за да ви покажа как можете да промените към по-добро живота си и живота на всички хора по света щом започнете да виждате взаимовръзките. Не става въпрос за догми и вярвания, а за научни концепции и открития, основани на 1000-годишен опит. Те са напълно изяснени и документирани, но някак досега не са успели да ни помогнат да разберем по-добре живота си и взаимовръзките.

Тази книга се стреми да разкрие пред ума ни нов начин на мислене, който обичам да наричам „Изкуството на Синьото”, а синият цвят е свързан със Земята: тя е синя, когато я гледаме от космоса. Този нов поглед върху начина на действие на всичко около нас от гледна точка на взаимовръзките и мрежите ще ни даде възможност да използваме пълните си способности. Ще ни позволи да дадем най-доброто от себе си. Да задоволим нуждите на всички с наличните ресурси. В следващите глави ще ви представя инструментите, които ще ви позволят съзнателно да анализирате дали вие и общността ви се справяте успешно с този непрестанно променящ се и несигурен свят. Ако мислим и се държим така, както са ни учили родителите ни, а всичко около нас скоростно еволюира, без съмнение накрая ще се озовем в задънена улица. И с много хора това се случва още в началото на живота им. А с други не се случва изобщо, защото са задрямали пред телевизора, по който дават поредния сапунен сериал или реалити шоу.

Какви възможности можете да откриете, ако просто анализирате закуската си? Какво общо има между науката и една чаша кафе, зърнените закуски и обезмасленото мляко? Какво толкова специално има в това да пиеш изстудена вода вместо такава на стайна температура? Ще видим, че закуската – и не само тя – е свързана с тялото и здравето ни, с местните земеделци и сезонните култури. Ако сте гледали филма „Неудобната истина” на Ал Гор, може дори да свържете закуската с биосферата и климатичните промени, а от там с биохимията, физиката и т.н.
Способни сме да разберем и асимилираме като основно познание хиляди научни концепции. Но приемаме, че всеки трябва първо да се научи да брои и да чете, да завърши висше образование и да си намери работа. Представете си как бихте гледали на света, ако и когато интуитивно можете да разбирате стотици научни концепции! Не ви предлагам да се върнете в университета и да запишете интензивен курс по биология, физика, химия и математика. Напротив, предлагам ви да надградите вродените способности и разбирания, които всички ние притежаваме. Да се научите да правите връзки, които досега не сте забелязвали и благодарение на това да виждате нещата по по-различен и най-важното по-положителен начин. Дори и когато новините на пръв поглед са само лоши, ще намерите и някоя и друга хубава.

Защо е толкова важно да надградим вродената си интелигентност, като виждаме връзките между толкова много феномени, за които не сме и предполагали, че са свързани? Може дори два феномена да не са свързани, но ума ни да се запита: Ами ако бяха? Очевидно много от нас са наясно, че трябва да открием в какво сме уникални и да го използваме като конкурентно предимство за постигане на своята цел в живота. Освен това трябва да осъзнаем, че всеки един от нас е способен на много повече, отколкото си мислят околните. Всички трябва да се опитаме да открием това, което наистина ни харесва. Вместо да си мислим, че трябва да избираме рационално, можем просто да направим всичко. Защо не? И най-важното, в света има твърде много гладни хора и причинени от човечеството природни катастрофи, а производството и потреблението ни постепенно стават напълно неустойчиви. Ние и децата ни сме тези, които ще се нуждаят от интелигентността и начина на мислене, които ще ни позволят да се справим със световните проблеми, като в същото време не забравяме и местните въпроси, които се нуждаят от спешно решение. Да не говорим, че ако светът не може да задоволи основните нужди на всички за следващите 50 години, какъв е смисълът да влизаш в Харвард? Някога замислял ли си се как ще се изхранват всички жители на Индия и Китай?

Родителите ни са ни въвели в един прекрасен свят. Изглежда никога досега толкова много хора не са живели в благоденствие. Всички имаме различни способности, ДНК и личностни черти, но във всичко останало – философия, език, образование – при рождението си започваме от нулата, на равни начала. Навлизаме в общностите си и трупаме индивидуален опит. И все пак нямат ли повечето хора усещането, че вътрешните им заложби се подценяват и използват недостатъчно? Нямаме ли некомфортното усещане, че твърде малка част от нещата, които научаваме в училище, имат значение в реалния живот? Какво изобщо си спомнят повечето хора от гимназията? И каква част от него им е била полезна в живота? Може би това, с което разполагаме, наистина е по-добро от всичко, което сме имали досега, но не сте ли съгласни, че има още накъде да се развиваме? Смисълът на живота е в еволюцията и промяната към по-добро.

Към настоящия момент хората са склонни да се сблъскват с една умствена преграда. Да, искаме светът ни да бъде по-добър; да, искаме децата ни да са по-добри от нас, но вижте какво се случва! Епидемиите излизат от контрол; вирусите са устойчиви на антибиотици; милиони хора (дори и в Америка) гладуват; водата не достига (включително и в Калифорния) или е с лошо качество. Имаме киселинни дъждове, озоновият слой изтънява, екосистемите биват заличавани въпреки наличието на близо 500 международни споразумения по въпроса. Имаме войни. И тероризъм. Ние сме самоуверени, дръзки и изпълнени с несигурност за бъдещето. Списъкът продължава и тези проблеми сигурно ви се струват депресиращи? Твърде са големи – какво може да направи един единствен човек? Казват ни, че е настъпил 11-тият час, но не е ли по-добре да се наслаждаваме на оставащите 60 минути вместо да изпадаме в паника? Често се преструваме на слепи и се надяваме, че нещата ще се оправят с магическа пръчица, докато ние се радваме на това, което имаме… днес – без да мислим какво ще имат децата ни, когато станат на нашите години.

Това са само част от предизвикателствата, пред които сме изправени ние, а един ден с тях ще се сблъскат и нашите деца. Били сме научени и днес учим децата си (като родители и чрез официалното образование) на същите инструменти за решаване на проблеми, които родителите ни са усвоили, когато са били на тяхната възраст. Вероятно родителите ни са имали същите мечти за света, които имаме и ние… искали са да съумеем да се справим по-добре, отколкото те някога са мечтали. Инструментите, начина на мислене и знанията, които сме получили, обаче, са се оказали недостатъчни, за да залюлеят махалото на устойчивостта в обратна посока. Спомняте ли си известната китайска поговорка: Ако дадете на един човек риба, той ще има храна за един ден. Ако го научите как да лови риба, той… ще излови всичката риба в океана. Вероятно се изкушихте да кажете това, на което са ви учили… че той повече няма да бъде гладен. Но милиони хора по света искат риба и океаните вече са изтощени до степен, в която възстановяването е невъзможно. Мъдростта на миналото не винаги ни води към бъдещето. Нуждаем се от нова мъдрост, основана на реалността, която виждаме днес и която ще се случи утре.

Вероятно никога досега средната класа не е била толкова голяма. Но въпреки цялото богатство и знание, което притежава светът, все още има над един милиард души, които се опитват да оцеляват с по-малко от долар на ден. Знаем, че след едно десетилетие още един милиард души ще се опитват да направят същото. Ако те не получат достъп до храна и вода, бедността, насилието и емиграцията ще излязат извън контрол. Дори и в най-богатите страни по света има толкова много бедни. Питали ли сте се някога колко бездомници има? Колко хора имат къща, но не и дом? Нима един уютен дом и мрежа от приятели не е едно от най-важните неща, от които се нуждаем?
Време е да се сдобием с инструментите, които ще ни позволят да зададем правилните въпроси, за които не винаги има готови отговори. Трябва да намерим най-творческите и новаторски решения, за да направим света по-устойчив, здравословен и щастлив. Трябва да създадем пространство, в което свободно да мечтаем за неща, които никога досега не сме си представяли. Нали така се случват новостите и промяната? Ако правим само това, на което са ни научили родителите ни, никога няма да се справим по-добре от тях. Следователно няма как да сбъднем техните мечти. И което е по-лошо, няма как да освободим вродената във всеки един от нас способност да бъде двигател на промяната и социален предприемач.

За какво пространство говорим? Как можем да променим мисленето и действията си от фокусиране върху един изолиран проблем към откриване на всички взаимовръзки? И след като веднъж сме видели връзките, да разработим система от решения, които дават отговор на множество проблеми едновременно. Струва ви се невъзможно? Може би, но само за да продължим с този аргумент, нека се запитаме „Как действа това мислене за взаимовръзките?” Като възрастни картината, която си представяме, включва мисловно пространство на факти и цифри, емоционално пространство, артистично пространство, физическо пространство, творческо пространство и пространството, в което можем да действаме и в което се случват нещата реално. Тези взаимосвързани „пространства” определят комплексния подход, който наричаме „системно мислене”, т.е. способността ни да виждаме цялата взаимозависима картина, като „разширяваме хоризонта си”.

Човек, който мисли системно, решава проблемите не като анализира причините и следствията – примерно A + B = C. Той умее да предвижда и други възможни решения във всяка една ситуация. Ето един пример, който илюстрира системното мислене: В Куритиба, Бразилия има огромен с отпадъците във фавелите (гетата). Хората, живеещи в гетата, имат и проблем с намирането и задържането на постоянна работа, защото нямат достатъчно пари да си платят транспорта до работното място. Два проблема – отпадъци и придвижване – ами ако и двата могат да бъдат решени едновременно?

Но как е възможно да предложиш едно решение на два толкова различни проблема? Джейми Лърнър, кмет на Куритиба по онова време, стигнал до решението, че бедните хора могат да разделят боклука, да оставят на определено за целта място пластмаса, алуминий и хранителни отпадъци и в замяна да получават безплатни автобусни билети. В резултат на това отпадъците били разчистени, разделянето им било икономически изгодно и позволило те да бъдат рециклирани, а хората имали транспорт, чрез който да ходят на работа или да си потърсят такава. От създаването на програмата, 92% от населението вече ползва обществен транспорт, което оправдава инвестициите в повече автобуси, които да достигнат и до най-отдалечените краища на непрекъснато растящия мегаполис. Фавелите станали чисти, невероятно чисти. И кой ви е казал, че бедните не могат да се справят с разделянето на отпадъците или че нямат нужната дисциплина да го вършат? Разходите за безплатни автобусни билети са по-ниски от годишните разходи за почистване, а нека не забравяме и огромните ползи за здравето, които носи подобрената хигиена. Тази практична система решава два проблема едновременно и носи допълнителни ползи, като здравето, за които дори не се е предполагало при стартирането на програмата.

Днес Куртиба е един от най-чистите градове в Южна Америка. Дори и гетата са чисти. Общественият транспорт може да послужи за пример на останалия свят, което позволява на транспортните инженери в града да развият успешен консултантски бизнес. Богота (8 милиона жители) и Сао Паоло (20 милиона жители) вече са започнали да копират този модел. Кой според вас ги консултира? Ползването на обществен транспорт в този вече над 3-милионен град, както и международното търсене на подобни решения, са толкова високи, че големите производители на автобуси започват да изграждат заводи там. Кой би си представял, че почиствайки фавелите чрез почти перфектно разделение на отпадъците, ще насърчи икономическото развитие и ще привлече международни инвестиции? Обикновено не забелязваме взаимовръзките, но след като бъдат разкрити, те вече ни се струват очевидни. 30 години след стартирането на проекта, той все още работи. Защо? Защото Куритиба създава нов бизнес модел, който отговаря на нуждите на хората, като в същото време изгражда среда, която благоприятства развитието на иновации и предприемачество и носи икономически и социални ползи далеч надминаващи всичко, постигано до момента в Бразилия. И познайте какво… това носи ползи и за околната среда. Няма нужда от налагане на такси, няма нужда от увеличаване на цената на автобусните билети, всъщност повечето хора ползват обществен транспорт безплатно!

В следващите глави ще бъдат дадени още примери за решаване на проблеми чрез системен подход. Целта е да разберем, че като носещи отговорност за обществото и Земята, сме длъжни да развием това системно мислене. Не става въпрос за отчаяни мерки за спасение на света, а за използване на огромните възможности, с които разполагаме. Защо да продължаваме да губим времето си, вместо да превърнем всички тези възможности в начини и средства за създаване на здраве, благоденствие и щастие? Ние имаме способността да мислим и действаме положително, защо да не го направим?

Хората, появили се на Земята съвсем наскоро, са единственият вид, който създава отпадъци, трупащи се в депата. Никое друго живо същество не излива в моретата токсини, не строи острови от пластмаса в Тихия океан и не изпуска във въздуха отровни газове, разрушаващи екосистемата, от която всички зависим. Толкова сме умни, че правим неща, които никой не иска. Кой иска да има ядрени отпадъци в задния си двор? Кой иска да живее на земя, замърсена с тежки метали? Хората са единствените живи същества, които използват повече ресурси, отколкото могат да се възстановят и да бъдат върнати обратно на тези, от които зависят. В природата листата на дърветата падат, а червеите, гъбите и бактериите ги превръщат в нова храна за дървото. Този кръговрат продължава вечно, устойчив е и се задвижва от слънцето, а закона за гравитацията се грижи всичко да е под контрол и добре балансирано. Хората извличат всички налични ресурси с груба сила и не дават нищо обратно на околната среда. Ако сме малко на брой, можем да си позволим лек излишък. Но ако сме седем милиарда и дори скоро ще станем десет, тази система е неустойчива.

Предложението ми е да отделим малко повече време, за да обвържем науката с изкуството и емоциите, така че да използваме всичките си способности, да надграждаме това, което имаме и да открием пълния си потенциал. Малко Дзен и медитация над това кои сме и какво умеем, ще са добре дошли. Тогава ще можем да постигнем удивителни резултати за себе си, семейството си, обществото и цялата Земя. Звучи ви като мечта? Но е на път да се превърне в реалност. Просто си помислете за Дзен и Изкуството на Синьото, помислете си колко взаимовръзки можете да създадете, за да се случат нещата. Става въпрос за нас, за това да достигнем пълния си потенциал във всяко едно отношение, да дадем първо на себе си, а след това на децата и съмишлениците си, идеите, които ще направят света по-добър. Става въпрос за отделния индивид и за целия свят, основан на моята вяра в общия ни потенциал.

Това е амбициозна предпоставка, защото всички сме мечтатели, визионери и винаги готови за нещо по-добро. Искаме по-добри училища, по-добро здраве, по-добро образование, по-добри творчески възможности, по-добра околна среда, по-добър свят и по-добро бъдеще за децата си. С други думи искаме да бъдем щастливи. Защо да се задоволяваме с по-малко? Заедно имаме решенията, идеите, знанията и опита, нужни, за да повярваме, че можем да постигнем това и много повече. Възможно е. Знаем, че няма по-голяма сила от един силно мотивиран и способен човек, готов да изпълни мечтите си и да надмине всичко, което някога сме си представяли за нас, за обществото ни и за света.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.