Мечтай и вдъхновявай (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 3

С помощта на д-р Жаклин Оливие

Идеите, концепциите и опитът, споделени в тази книга, са инструментите на бъдещето. Разбира се, тъй като да мислиш за взаимовръзките изисква да (от)учиш някои неща, това е знание, което може да се придобие на всяка възраст и във всяка точка на Земята. Моля, отделете време, за да преразгледате собствените си пристрастия и възприятия, за да вземете наистина информирани решения за посоката на развитие на живота си.
Възрастните непрекъснато пренебрегват и недоглеждат нещата. Рядко имат време за нещо, което не е важно за тях точно в този момент. В движението си от точка А към точка Б не забелязват почти нищо. Взират се в пътя, а пропускат красотата на пейзажа. Разгледайте отблизо света през очите на дете; собственото си дете; или собствените си очи, когато сте били дете. Случвало ли ви се е с часове да наблюдавате движението на мравките? Погледайте ги пак! Не е ли удивително, че мравките никога не образуват задръствания? Как ли го правят? Можем ли да научим от мравките нещо, което ще ни помогне да се справим със задръстванията? Как е възможно саламандрите, живеещи на 4500 м надморска височина в Андите, всяка нощ да замръзват, а сутринта отново да се съживяват? Можем ли да научим от тях нещо, което да ни помогне да се справим с измръзванията? Как така пчелите знаят точно къде да отидат без да имат GPS и защо никога не са били нападани от вируси? Можем ли да научим от тях нещо, което ще ни помогне по-лесно да намерим пътя към дома? Или нещо, което ще подобри здравето ни, след като се оказа, че антибиотиците вече не действат? Как е възможно пеликанът така да разширява клюна си и да задържа в него толкова много вода? Можем ли да научим от тези птици нещо, чрез което да създадем променящи размера си опаковки, които никога не трябва да хвърляме?

Мислете нестандартно. Нужна е енергия и отдаденост, за да търсите отговор на непрестанните въпроси „Защо?” и „Как?” И все пак в днешно време е толкова лесно да си отговориш „Защо?” Нужни са само малко повече усилия, за да влезеш в интернет, да намериш отговорите и да свържеш точките, за да остане знанието завинаги в теб – стабилно, концептуално познание, което не се нуждае от преговор, а не краткотрайни факти, запомнени колкото да минеш теста, в който просто ограждаш верния отговор.

Трябва да развием естествен стремеж да „свързваме точките”. Представете си, че отговаряме на въпросите със собствени въпроси, които пораждат нови въпроси. Помните ли Сократ? Той не е можел да чете и пише, но постоянно е поставял под въпрос знанията на учениците си и това му е спечелило слава, благодарение на която го помним и днес. Ако задавате всички въпроси, ще получите и всички отговори. Диалогът, който се развива, когато отговаряме на въпросите с въпроси, ни води към още по-дълбоки нива на разбиране, които никога не бихме могли да постигнем, ако незабавно получавахме отговор на питането си чрез Интернет. Нека да си зададем въпроса „От какво са направени кецовете ми?” Какво бихте отговорили? Бихте ли казали, че са направени от вързалки, подметка и още някакъв материал? Или бихте отговорили, че се състоят от кожа, гума и синтетични материали? Или бихте прибавили към това и картонената опаковка, в която са били, и хартията в нея, и между другото какво изобщо значи „синтетични материали”? Както етилена, така и винилацетата са токсични, ако попаднат в храната ви. Може би ще ви е интересно да знаете, че тези спортни обувки, които „на всяка цена трябва да имате”, са произведени от работници, чиято месечна заплата сигурно няма да им стигне, за да си купят същите тези обувки от някой американски магазин, дори и той да им даде огромна отстъпка!

Има много възможни отговори на този любопитен въпрос „От какво са направени кецовете ми?” Дори и да не се интересувате от синтетиката, ако се замислите къде са произведени, това ще ви помогне да свържете точките и да си зададете повече въпроси. Би трябвало да копнеем знанието, взаимовръзките и контекста да създадат един модел на мислене, който ще ни покаже пътя към бъдещето. Бъдещето, за което мечтаем.

И въпреки това често не си даваме шанс да създадем тези рамки. Вродената ни способност да правим връзки лесно може да атрофира, ако мисленето ни стане линейно, като в тунел, а поведението ни се подчинява само на причинно-следствени връзки. И ако се върнем към примера с обувките – замислете се колко е лесно просто да се плъзнем по повърхността на нещата само защото самите ние не знаем отговора. Ако постоянно отвръщаме само „о… гума и някакви там подобни”, накрая най-вероятно ще спрем изобщо да задаваме въпроси и да достигаме все по-дълбоко до същността на нещата.

Възпитатели, провели стотици тестове върху ранното детство, пословично коментират, че 2 и 3-годишните деца се радват на огромна творческа свобода и се окуражават да показват индивидуалността си. Но същата радост, която родителите изпитват, когато 2 или 3-годишните им деца се държат малко лудо, разглобяват играчките си, измислят си невъзможни истории и наподобяват странни същества, се превръща в ужас, ако едно дете в детската градина или началното училище се държи по същия начин. Когато едно дете тръгне на детска градина, родителите погрешно се фокусират върху това да му помогнат да развие уменията, нужни в училище: четене, писане, елементарна математика, защото те се смятат за показатели на т.нар. интелигентност. Продължаваме да действаме по същия начин и през остатъка от живота си.

Фокусът върху измеримите умения стартира още от училищна възраст. Американската училищна система се стреми към изравняване на учебните стандарти – от тестовете SAT до стандартизираните въпросници в детските градини и университетите. Като възрастни пък започваме да сравняваме заплатите, които получаваме. Заради важността, която отдаваме на някои предмети, тестове и измерването на богатството, пренебрегваме останалия свят на познанията. Как науката влияе на живота ни? Как социалните системи определят поведението ни? Какви знания ни дава емоционалната интелигентност за самите нас и за околните? Как изкуството се превръща във форма на изразяване и помага за разбирането на феномени, които не могат да бъдат обяснени с думи? Как технологиите увеличават достъпа до знания и мотивират ученето? Как езиците разширяват хоризонта ни и ни свързват с други култури? И най-важното – как всички тези неща са свързани помежду си. Заетите хора с натоварен график често се отказват от „принудителното бездействие”, а точно когато нямаме работа можем да се разтоварим, да превърнем мечтите си в реалност и идеите си – в конкретни планове. Не пропускайте да потърсите връзките!

Насочвайки цялата си енергия в посока на традиционното възприятие за академичен и паричен успех, ние всъщност се продаваме доста евтино. И не само това, но и обществото затвърждава мита, че ако се справяш добре на стандартните тестове и изкарваш много пари, значи си надарен. Най-вероятно всички сме надарени. Защо хабим ума си в попълване на тестове за множественото число на съществителните, спреженията на неправилните глаголи и още куп наизустени факти, а после печелим много пари само за да си купим къща и кола и да ходим на почивка три пъти в годината, без да видим взаимовръзките в света, в който живеем днес или ще живеем утре?
Добре – вероятно си мислите, че в днешно време това е необходимо, за да се издигнеш и да бъдеш приет за специалист в дадена област. Вярно е, че сигурно така са действали нещата в миналото. Но не пренебрегвайте възможността да сте гениални и въпреки това да не можете да заградите верния отговор в теста или да имате кариерата, за която сте мечтали! Правилно ли ви се струва да мислите, че не можете да допринесете за намирането на решения, от които общността ви се нуждае и светът изисква… още сега? Или имате решенията и се чудите защо другите не мислят по същия начин като вас?

Запитайте се кои предмети са ви харесвали, какво си спомняте от училище, каква е била вашата страст, както е отличавало любимия ви учител. Сравнете го с професионалния си живот и опит. Трябва ли нещо да се промени? И разбирате ли сега в колко голяма степен тази промяна зависи от желанието ви да я осъществите?

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.