Как да намалим риска от горски пожари в Ню Мексико? (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Американците, особено в югозападните щати, знаят колко унищожителни и плашещи могат да бъдат горските пожари. Повечето хора са наясно с различните мнения за контрол на пожарите. Природозащитниците, например, смятат, че пожарите са естествени и необходими, за да могат горите да се обновяват, и затова трябва да бъдат оставяни без контрол, ако в близост до тях не живеят хора. В селските райони пък службите за пожарна безопасност отправят призиви към собствениците на земя да отстраняват изсъхналите храсти; поставят се прегради пред огъня и пожарникарите са длъжни да направят всичко възможно за ограничаване на щетите. Според някои хора дърветата в горите трябва да бъдат разредени, но други не са съгласни с тази стратегия, защото според тях в контролираните гори възникват не по-малко пожари.

Точно както са били открити връзките между отпадъците и транспорта в бразилските фавели, така са били намерени и в Ню Мексико в началото на 2000г. Горските пожари са огромен проблем, играещ важна роля в политиката. Ерозията на почвата поради прекомерната паша е друг такъв проблем. Смята се, че основните виновници за разрушаването на крехкия природен баланс в прериите, са овцете, привнесени в Ню Мексико преди над 450г. и превърнали се в част от испанската култура. Отглеждането на овце се превръща в основен източник на доходи за заселниците в Ню Мексико още преди създаването на САЩ. Природозащитниците се противопоставят на използването на предимно обществена земя за паша и започват да завеждат съдебни процеси, изтъквайки като аргумент в своя полза ерозията на почвата. В същото време правителството желае да намали горските пожари и да използва земята за нещо полезно. С други думи налице са три противостоящи си страни – правителството, природозащитниците, много от които новопристигнали и смятани за богати, и пастирите на стадата овце, бедни хора, които смятат себе си за пазители на земята.

Как може решението на един от тези проблеми да разреши и останалите? Системното мислене се стреми да навърже решенията на отделните проблеми, като позволи на всички заинтересовани страни да постигнат целите си. Знаем, че никой не би вложил цялото си сърце в изпълнението на една половинчата мечта. Отдаваме цялата си енергия само за постигането на мечтите си и нищо по-малко. Едно възможно решение се оказало разреждането на части от гората около общностите, чрез изсичане на тънкостеблените дървета. Част от дървесината се използва за производство на дървени въглища, традиционно гориво за местните, а по-меката дървесина служи за отглеждане на гъби. Това, което остава след прибирането на реколтата от гъби, е чудесен фураж за овце или дори за наново въведените в областта стада бизони. Без разграждането на фибрите и прибавянето на аминокиселини от гъбите, дървесните останки не могат да бъдат използвани за фураж. В този взаимосвързан набор от решения, овцете могат да бъдат частично хранени с фураж, за да се намали влиянието им върху прериите; общностите са по-защитени от горски пожари; традиционното овцевъдство се запазва; създава се допълнително гориво от наличните ресурси.

Тези решения не изискват никой да прави компромиси! Изискват единствено нестандартно мислене. Кой би предположил, че апетитът на овцете може да помогне за намаляване на риска от горски пожари? Приложението на тези решения отнема време и се нуждае от цялостна подкрепа от всички засегнати страни, което не е лесно. Но в Пикурис Пуебло, общността, която можеше да спечели най-много от това, пое с помощта на Линда Тейлър и Робърт Хаспел по пътя на дългосрочна програма, включваща разреждане на гората, производство на въглища, отглеждане на гъби и хранене на бизоните с остатъка от производството.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.