Работа на ХИВ-позитивни сираци (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Как могат привнесените инвазивни растителни видове да дадат работа на ХИВ-позитивните сираци?

В Зимбабве има огромен проблем с водния хиацинт – инвазивно, нетипично за местността растение, внесено от колонизаторите с декоративна цел. Друг още по-сериозен проблем в страната е осигуряването на прехрана за сираците, чиито родители най-често са починали от СПИН. Само в Южна Африка има над един милион сираци. Тези деца оцеляват без родители дори и когато няма домове за сираци. Не е известно колко от тях са ХИВ-позитивни, но повечето изобщо нямат детство и в момента, в който починат родителите им, те изведнъж се оказват глави на семейството. Бедността е навсякъде. Как изобщо можем да си представим, че ще се справим с нея, при наличието на толкова много гладуващи деца?

Водният хиацинт създава много проблеми, защото завзема реките, в следствие на което лодките не могат да се придвижват, а риболовът става невъзможен. Съществува реална опасност язовирните стени, изградени с цел генериране на хидроелектричество, да се пропукат под тежестта на това водно растение. Решението и на двата проблема се състои в извличане на хиацинта от водата и използване на тази богата на фибри биомаса, която не би могла да възбуди апетита дори и на зебрата или слона, за отглеждане на гъби, подходящи за климата в Зимбабве. След провеждане на опити за избор на най-подходящия сорт гъби, започва експерименталното им отглеждане. Реколтата се представя в близките села, като Маргарет Тагвира и екипът й приготвят ястия от гъби за селяните. Тези, които имат желание сами да си отглеждат храна – а както се досещате, те са доста – биват обучени как да използват гъби в приготовлението на традиционни местни гозби. Гъбите са богати на хранителни вещества и са незаменима храна за децата. Общността започва да отглежда гъби и постепенно ги превръща в част от ежедневното си меню. Същото меню, което са имали само преди две поколения, преди колонизаторите да започнат да налагат своите вкусови предпочитания над местното население.

Чидо Говеро, едно от момичетата сираци, които през 1997г. бяха обучени сами да отглеждат гъби, днес ръководи борбата на местните общности срещу недохранването, чрез превръщането на всяка ненужна биомаса в субстрат за отглеждане на гъби. Много общности получават възможност да се справят с глада и да започнат сами да задоволяват нуждите си от храна. В рамките на няколко години гъбите възвръщат ролята си на основен хранителен продукт, отнета им при пристигането на колонизаторите. Благодарение на отглеждането на гъби днес семействата могат да изкарват достатъчно средства, за да си позволят да пращат децата на училище. Отново имаме две прекрасни решения и два на пръв поглед нямащи нищо общо партньора. Кой би предположил, че сираците могат сами да си отглеждат храна, като в същото време освобождават реките от инвазивните растения и почистват полята от земеделските отпадъци, оставени да гният там?

Водният хиацинт ще продължава да расте в реките, докато има ерозия на почвата и неразтворимите във вода изкуствени торове продължават да се трупат в тинята. Семената на водния хиацинт могат да покълнат и след седем години. Това означава, че за да бъде спряно разпространението му, ще трябва поне за толкова време да се ползват биологични или химически методи за унищожаването му. А не е ли по-добре вместо да харчим пари за отстраняването му, да използваме това инвазивно растение, за да извличаме енергия от водните басейни и да произвеждаме храна; да изкарваме допълнителни доходи, чрез превръщането на едно неудобство в средство за справяне с недохранването? Кой би предположил, че едно инвазивно растение може да осигури работни места за сираците и да ги превърне в предприемачи, които виждат бъдещето на общността си в положителна светлина?

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.