Пещи за цимент и депа за отпадъци? (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Какво е общото между пещите за цимент и депата за отпадъци?

Ето нещо, за което всички си мислим – отпадъците, които градовете генерират. Какво прави градът с целия този боклук? Може да го извози до депо за отпадъци, да го изгори или евентуално да рециклира част (да се надяваме голяма част) от него. В някои райони земята е евтина и затова боклукът се извозва надалеч, но има и много места по света, като Япония например, където просто няма повече място за депа. Една чудесна алтернатива на изхвърлянето на отпадъци възниква в Швеция и по-късно е въведена и в Япония. При нея боклукът се използва като ресурс за едновременното решаване на множество проблеми.

В този случай в едно са събрани трима партньори, които е крайно невероятно да се срещнат – местен производител на цимент, общината и лесовъдното стопанство. Циментов завод в Швеция се превръща в център за обработка на отпадъци, в който метали, стъкло и пластмаса се отделят от органичните боклуци, които се компостират. Но произведеното количество компост е толкова голямо (300 тона на ден), че единствената област, в която то може да бъде пласирано, е лесовъдството. Лесовъдните стопанства получават компоста безплатно, но поемат разходите за транспорта му и плащат на бившия циментен завод процент от печалбата от продажбата на продукцията си (защото компостът се използва за по-бързо производство на по-добри дървесни фибри). Андерс Бистром помага на компанията да осъществи прехода от началните фази на идеята до пълното действие на новите системи. Отпадъците от града се намаляват с около 55%, което удължава живота на депото. Лесовъдните стопанства печелят конкурентно предимство, защото могат да отглеждат повече дървета по-бързо, циментовият завод отново излиза на печалба, този път без да замърсява въздуха, а част от служителите, изгубили работните си места при затварянето му, получават възможност да се върнат на работа. Всяка от отделните страни трудно би решила самостоятелно собствения си проблем, но заедно те образуват един нов бизнес модел, който е и финансово изгоден.

Японците забелязват този иновативен начин за печелене на пари, чрез творчески подход към старите заводи за цимент. През 2002г. град Хидака, намиращ се край Токио, се превърна в първата община в Япония, която не използва депо за отпадъци или пещ за горенето им. Местната компания Тайхейо Цимент обработва всички твърди отпадъци в циментовия завод и ги превръща във висококачествено гориво. За целта отпадъците преминават през процес на ферментация в една от вече неработещите пещи. Използването на една пещ за производство на високо калорично гориво от отпадъци, което да захранва пещите за производство на цимент премахва необходимостта от транспорт, намалява употребата на въглища с 20 тона на ден и спестява на природата разрушителния газ метан, който е щял да се отдели в сметището и от там да попадне в екосистемите. Този бизнес модел спестява на жителите на Хидака данъци, носи нови приходи на циментовия завод, както и допълнителни ползи във връзка с търговията с въглеродни емисии, чиято цел е да смекчи климатичните промени. Технологичното портфолио се оказва толкова интересно, че инвеститор от Ирландия (Oyster Technologies) купува целия бизнес от собственика на мажоритарния дял (Skandia) и основава частна компания (Bedminster). Кой би предположил, че един стар и мръсен завод за цимент би могъл да помогне за почистването на градовете? Това е модел, който лесно може да бъде възпроизведен и адаптиран към местните условия в много градове по света.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.