Кафето (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Този пример засяга хората, които пият кафе, но същото важи и за тези, които предпочитат чай. Ако четете тази книга, удобно разположили се на дивана с чаша кафе в ръка, може да си зададете въпроса: „Как се озова в чашата ми това кафе?” Реално само 0.2% от отгледаното кафе попада в чашата ви, а фермерите определено не изкарват много пари от тези 0.2%. Всяка чаша съдържа само три грама от произведената биомаса, а фермерът получава за нея една десета от цента. Какво се случва с остатъка от растението, родило зърната кафе? Остатъкът, т.е. онези 99.8% е неизползвана биомаса. Вероятно ще предположите (съвсем правилно), че тази маса или се изгаря, или се компостира. Очевидно никой не изкарва пари от това. Но какво да правим тогава с отпадъците? Не стават за фураж за животни, защото съдържат кофеин. Ако храним с него кравите, те няма да дават мляко. Но ако потърсим какво расте добре върху твърда дървесина (каквато е растението, раждащо зърна кафе), ще открием, че това са гъбите, включително и скъпи сортове гъби, като шийтаке например. И така бедният фермер, който се скъсва от работа за този 0.1 цент на чаша кафе, сега може да изкара допълнителни приходи, като отглежда гъби шийтаке?

Как обаче можем да помогнем на фермера да постигне още повече? Оказва се, че след като кафето е било използвано за отглеждането на гъби, остатъчната биомаса е много по-богата на хранителни вещества и аминокиселини. Кокошките и прасетата просто обожават този фураж. Прасетата не могат да се хранят с остатъците от растенията, даващи кафе, защото кофеинът не е полезен за тях; гъбите обаче обичат кофеина и растат много по-бързо ако се отглеждат върху биомаса, богата на него. Китайците, които изсичат дъбовите гори, за да осигурят на вегетарианците по света питателна храна, при чието производство не са били наранени животни, се нуждаят от девет месеца за получаването на първата реколта шийтаке, отгледани върху дъбови пънове. Производителите на кафе правят първите си продажби на тропически гъби около три месеца след засаждането им върху отпадъчната биомаса, богата на кофеин. Не е нужно да си завършил икономика, за да разбереш, че този бизнес модел е конкурентоспособен.

Ако фермерът реши да отглежда органично кафе, той ще се нуждае от различни билки, които да прогонят вредителите. Затова освен кафе, може да започне да отглежда и билков чай, който също да продава. За да защити кафето от силното слънце, фермерът може да отглежда бамбук, който след това да се ползва за строеж на огради или дори къщи. При този модел към поминъка на фермера се добавят няколко допълнителни компонента. И което е още по-хубаво, в процеса се използват само местни ресурси, характерни за тази част на Южна Америка. Това не е рециклиране, а т.нар. “upcycling” – всички налични ресурси носят приходи! Този подход надгражда метода „от люлката до люлката” и всъщност създава една безкрайна система, която еволюира в посока създаване на Синя икономика. Подобни системи носят допълнителни работни места и приходи. Те продължават да се развиват и да се самофинансират. Кой би предположил, че е възможно да се увеличи производителността на фермите за кафе, като в същото време се създадат нови работни места? Според логиката на традиционната икономика, за да увеличиш производителността трябва да намалиш работните места. Това е яснотата, която получаваме в живота си, когато практикуваме Дзен и Изкуството на Синьото.

Трябва да мислим за всичко по същия начин, по който мислим и за кафето. Всичко е взаимосвързано. Ако съществува даден проблем, целта не е да решим само него, а да намерим поне още два проблема и да ги решим всички заедно. В това се състои чудото на откриването на всички тези взаимовръзки.

Посочените по-горе примери ни дават представа за това как трябва да се развие обществото ни от гледна точка на системното мислене и решаване на проблеми. Не е трудно да мислим позитивно. Очевидно е, че можем да намерим решения, за които досега не сме и мечтали, но които са повече от ясни за хората, които умеят да виждат връзките между неща на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си. Да измисляш начини да превръщаш проблемите във възможности носи много радости и изненади. Затова през 1996 г създадох фондацията ZERI с единствената цел да постигнем научни пробиви, да изпробваме и намираме най-добрата комбинация от решения и да покажем на хората съществуващите възможности. И когато около 50 проекта ме убедиха, че тук не става въпрос за изключения или късмет, аз събрах натрупания опит и си представих как би изглеждала Синята икономика, надминаваща многократно всичко, което смятаме за „зелено”.

Как да стигнем до тази Синя икономика и откъде да започнем? Следващите глави ще ви дадат един трамплин, с чиято помощ ума ви ще отскочи към нови висини. Всеки, независимо на каква възраст е, разполага с изобретателността и чувството за отговорност, необходими, за да си представи и приложи на практика тези решения. Кой не би искал да го направи?

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.