Да свържеш точките II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

А какво ще кажете за рециклирането? Колко често учим децата си на целия процес, цялата система? Да, изхвърли хартията точно в това кошче. Променя ли това живота ни? Разбира се, рециклирането е чудесен навик, но то никога няма да придобие за нас истинска важност, ако не разкрием останалите взаимовръзки:

• От какво се произвежда хартията?
• Борът произвежда лепкава смола; какво можеш да правиш с нея?
• Защо евкалиптът изсмуква толкова много вода, че оставя почвата суха?
• Какво означава ендемичен дървесен вид?
• Кое дърво е идеално за отглеждане в Канада и кое – във Флорида?
• Колко вода изразходваме при производството на хартия?
• Имаме ли достатъчно вода за пиене, за напояване на земеделските площи и за производство на хартия? Можем ли да пием водата, излизаща от фабриката за хартия?
• Защо индианците използват бамбук за производството на хартия?
• Как са произвеждали хартия древните китайци? А египтяните?
• Къде отива хартията след като я хвърлим в кошчето?
• Къде отива мастилото след като бъде отстранено от хартията?
• Колко време е нужно, за да се озове същата хартия обратно на пазара?
• Каква част от хартията, която купуваме, е рециклирана?
• Защо не можем сами да си рециклираме хартия за себе си?

А сега нека се върнем към основния проблем с изсичането на дървета с цел производство на хартия. Знаете ли, че захарната тръстика има най-добрите влакна, но ние просто ги изгаряме? Знаете ли, че в дърветата има захари, които не причиняват кариеси, а ние изгаряме тези естествени подсладители? Кой е създал тази индустриална система, която използва най-лошите ресурси, които природата може да ни предложи, а унищожава най-добрите, като ги изгаря? Защо не използваме както подсладителите, така и влакната и от двата природни ресурса, така че да получаваме повече от по-малко? Не е ли това ефикасността на използване на ресурсите, от която се нуждаем в този свят, който скоро ще достигне девет милиарда население? Не е ли това начинът да се справим с изкушението да продължим да изсичаме естествените гори, за да засадим на тяхно място бързорастящи, генномодифицирани и нехарактерни за региона дървета? Осъзнаваме ли, че тези „супер” дървета произвеждат по-малко влакна от захарната тръстика? Има ли смисъл да садим борове в тропиците, където захарната тръстика и бамбукът дават десет пъти повече влакна на акър на година и от най-бързорастящото дърво? Приемате ли обяснението, че влакната на бамбука и захарната тръстика не са правилния тип за производството на добра хартия? Или тези, които притежават патентите за производство на хартия от влакна от евкалиптови и борови дървета просто не желаят да преминат към процес на производство, за който не притежават интелектуални права?

Въпросите продължават безкрайно и важността им се определя от интересите ви. Едва ли ще помолите съседа си да направи анализ на жизнения цикъл или сравнителен анализ на цените на рециклираната спрямо нерециклираната хартия или на хартията, произведена от захарна тръстика или бамбук спрямо тази от бор или евкалипт. Но кой знае – ако вие се заемете с това предизвикателство, може да се окажете доста изненадани. Това, което е общоприето в индустриализирания свят, изведнъж губи смисъла си, ако зададем правилните въпроси и съберем минимално количество информация направо от интернет. Разликата е в това, че сте успели сами да откриете взаимовръзките и вече можете да си изградите окончателно мнение. И което е още по-хубаво, можете да си представите комбинация от дейности, които не изискват от земята да произвежда повече. Вече няма нужда да карате биолозите да селектират нови видове дървета, които дават много добри резултати само по един показател, като влакната например. Сега вече сте убедени, че можем да направим много повече с влакната и захарите, които земята ни дава, при условие че разбираме взаимовръзките сред най-добрите налични ресурси, породили се в следствие на милиарди години еволюция. Постепенно се превръщате в информиран потребител, който може да сподели тези знания с околните и да си представи как биха изглеждали едни взаимосвързани производствени системи.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.