Да свържеш точките III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Тъй като говорим за рециклиране и анализ на жизнения цикъл, нека да разгледаме и прословутия спор между защитниците на пластмасовите бутилки и подкрепящите рециклирането на стъклени бутилки. Знаем, че пластмасата завзема живота ни, като едни от малкото изключения са алуминиевите кенове и асептичните опаковки. Нека разгледаме спора между пластмасата и стъклото. Логиката ни казва, че пластмасата е по-лека, следователно за транспортирането й се изразходва по-малко енергия и по-голямо количество стока може да бъде натоварено на един камион. И решението вече е взето. Но нека зададем и няколко допълнителни въпроса:

Колко дълъг е животът на една пластмасова бутилка за еднократна употреба?
Колко дълъг е животът на една пластмасова чаша за еднократна употреба?
Как можем да приемем факта, че бутилките от pet пластмаса се разграждат за 600 гофини, тези от PP пластмаса за 2000 години, а съдържанието им бива потреблено за няколко дена или седмици?
Как отделяме пластмасата или ПВЦ-то от хартиения етикет?
Каква е разликата между рециклируем и рециклиран?
Бихте ли желали кожата ви да бъде изложена на влиянието на химикали, причиняващи обриви?
Какви са разходите за разделянето на всички материали, от които е направена бутилката?
Каква е реалната стойност на стъклото?
Може ли стъклото да бъде разрушено след като веднъж е обработено?
Може ли през пролетта дървото да си закачи същите листа, които са му опадали през есента?
Що за глупав въпрос е това?

В природата разбира се важат няколко много прости и ясни принципи и листата никога не се рециклират и не се превръщат отново в листа. Те се обработват и благодарение на този кръговрат на веществата и енергията, както и на положителните, симбиозни взаимовръзки между всички членове на петте природни царства, дървото получава необходимите хранителни вещества, за да бъде силно и да му пораснат нови листа. Време е обществото да разбере, че ако един ден успеем да закачим обратно на дървото опадалите веднъж листа, това ще е много трудно, ще изисква изключителни научни постижения и най-вероятно ще е доста скъпо. Дали правителството би отделило средства за подобни изследвания? Надявам се, че не. От друга страна обаче ни се струва напълно нормално стъклените бутилки отново да се превръщат в стъклени бутилки. На пръв поглед в това има смисъл, но в действителност то е възможно само защото правителството налага такси върху купуването на бутилки и изисква да си платим бутилката, ако не я върнем за рециклиране. А производството на стъклени бутилки от стъклени бутилки изобщо не е лесно начинание, защото изисква разделянето на стъклото на бяло, зелено и кафяво. При рециклирането на автомобилните стъкла пък първо трябва да се отдели поликарбонатната пластмаса, за да може стъклото да бъде използвано повторно.

Нека сега разгледаме и една друга алтернатива, основаваща се на техника, открита още през 30-те години на миналия век. Можем да натрошим всички стъклени опаковки, да сложим стъклената прах в пещ, да я нагреем с метана, получен от органичния боклук от местното депо за отпадъци и да вкараме вътре CO2. Благодарение на миниатюрно количество катализатор, в пещта се формира стъклена пяна. Това е строителен материал, одобрен от ЕС и използван за първи път за изолация на Музея Гугенхайм в Билбао, Испания, чиито дизайн е направен от Франк Гери. Този изключителен строителен материал действа едновременно като боя, контрол на вредителите, изолация и водонепропускливост. И така, оказва се, че стъклената бутилка, която тежи малко повече, може да се използва повторно, като премахва необходимостта от четири различни строителни материала и същевременно улавя въглеродния диоскид. Ето това се казва откриване на неочаквани взаимовръзки. Така се създават допълнителни приходи и работни места, нараства ефикасността на използването на материалите, както и енергийната ефективност. След този системен анализ пластмасовите бутилки, които се трупат в депата за отпадъци или допринасят за разрастването на островите от пластмаса, носещи се из Тихия океан, вече не изглеждат така привлекателни.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.