Да свържеш точките IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Това са три примера, които ми хрумват на първо време. Същият подход може да се приложи към всяка дейност и всеки предмет в живота ни. Трябва да разгледате внимателно предизвикателството, пред което сте изправени, и да потърсите отделните елементи, които ще ви помогнат да видите цялата картина. Ако отговаряме на въпросите с въпроси, можем заедно да изплетем една по-различна логика и мозъкът ни да започне да мисли по друг начин. Ако на всеки зададен въпрос изстрелваме бърз отговор, който може да е или само правилен, или изцяло погрешен, или ако тъпчем главите си с факти, които незабавно дават „единственото възможно решение” на всеки проблем, все едно разделяме знанието в малки кутийки, които нямат нищо общо помежду си. Тогава възниква въпросът как изобщо можем да започнем да проявяваме творчество и въображение при решаването на проблемите? Как можем да открием тези комбинации от взаимосвързани решения?

Казваме, че хората, ориентирани към детайлите, виждат „малката картина”, а ръководителите и изпълнителните директори – „голямата картина”. Хората, които виждат едновременно голямата и малката картина, които имат визия и знаят как да я постигнат, които съставят план за действие и веднага виждат препятствията и възможностите в него, са истинските предприемачи. Мечтателите, хората с визия, обикновено са най-богатите и уважавани и понякога просто са доволни от това, че да създали дадена идея и оставят на други да я превърнат в реалност. Но всеки един от нас може да постигне и двете.

Като загрижени граждани, желаещи да променят живота и света около себе си, ние можем да изберем която и да е тема и да й позволим да се разгърне пред нас в цялата си пълнота. Можем да позволим на всеки около нас да се превърне във водач и да му помогнем да види малката и голямата картина. Темата може да бъде например здраве и антибиотици и само от нея можем да тръгнем в безброй посоки. Ето един от възможните варианти:

• Защо се разболяваме?
• Кой е най-важния фактор, благодарение на който сме здрави? Здравословното хранене?
• Как са се променили храните, които ядем, през последното столетие?
• Защо пием мляко, предназначено за телета с четири стомаха? Колко стомаха имаме ние?
• Ами ако нямахме зъби?
• Ако през по-голяма част от времето имунната ни система сама се справя с проблемите без да разберем за тях, означава ли това, че виждаме само наистина сериозните здравни проблеми?
• Можем ли да подобрим системата за идентифициране на ранни признаци за влошено здраве?
• Здравословното хранене само с контрола върху мазнините, въглехидратите и холестерола ли е свързано?
• Какво влияние оказва сезонната храна върху здравето ни?
• Защо предпочитаме да лекуваме симптомите вместо причината?
• Могат ли стресът и нещастният живот да причинят рак?
• Могат ли щастието и положителната нагласа да ме излекуват?
• Има ли нещо вярно в традиционната медицина?
• Колко ефективна е била аюрведичната медицина за индианците през последните 5000 години?
• Защо антибиотиците спират да действат?
• Защо вирусите стават резистентни към антибиотиците?
• Има ли друг начин да контролираме вирусите без да ги убиваме?
• Какво е нивото на рН на едно здраво тяло?

Друг сценарий:
• Може ли дребния фермер да изкарва прехрана за семейството си?
• Кой купува продукцията на местните ферми?
• Наистина ли органичната храна е по-добра?
• Защо европейците се противопоставят на генномодифицираните храни?
• Склонни ли сме да плащаме повече за свежи, местни зеленчуци?
• Да отидем ли на фермерския пазар?
• Откъде купува храните си супермаркетът?
• Струва ли си да купуваме органични храни, след като са донесени от другия край на света?
• Ако гъбите се отглеждат върху отсечени дъбови дървета, все още ли искам да бъда вегетарианец?
• Как са оцелели коренните американци, особено в Ню Мексико, където почвата е много суха и на голяма надморска височина?
• Какви добавки, за които трябва да знаем, има в храната ни?
• Какво означава органично?
• Дали е по-добре да купуваме органични храни или местни?

Това, което виждаме в тези примери, е как работят умствените карти с отворен край. Умът ни може да поеме в толкова много посоки. Тогава защо толкова често разчитаме на експертите да ни кажат накъде да тръгнем и какво да правим? Ние разполагаме с общия капацитет сами да си представим пътя пред нас, а на експертите просто да оставим да попълнят пропуските. Всички тези въпроси са преплетени и изискват да използваме както вродената си интелигентност, така и това, което сме учили. Дори не е нужно хората, определящи политиката, да ни дават отговори на всички поставени въпроси – кой го интересува дали знаят отговорите или не, след като можем да ги открием и сами!

Когато започнем да разбираме, че всичко е взаимосвързано, ще можем и да намираме връзки, които водят до новаторски и творчески решения. Не е нужно много време, за да се досетим и сами за това. Вече ви разказах за гъбите шийтаке, отглеждани върху отпадъци от кафе. Много американци изглежда имат неоснователен страх от гъби, освен ако не им ги сервират в някой поне три-звезден ресторант. Като чуем за гъби, първата ни мисъл е, че са отровни и че децата трябва да стоят далеч от тях. Но някога правили ли сме си труда да проверим какъв вид са гъбите, които растат в собствения ни двор, в градинките, край които минаваме на път за училище/ работа, в града или общността ни? Няма ли да е по-полезно да научим как да различаваме ядливите, халюциногенните и отровните гъби? В края на краищата има само 10 вида отровни гъби и цели 5000 вида ядливи. Вместо да положим малко усилия обаче, ние просто ги отписваме всичките. Или ако ги купуваме, те най-вероятно идват от Китай и то на доста висока цена. Изключваме и много други полезни неща като водораслите, например. По същата логика нямаше ли да изчезне и страха ни от паяци и насекоми, ако още като малки ни бяха научили да разпознаваме кои са безопасни и колко са полезни всички като цяло?

Но да се върнем на водораслите. Нека отворим очи и ги разгледаме внимателно. Да, вероятно могат да се използват в производството на шампоани. Но не е ли интересно, че всяка сутрин по плажа в Сан Диего минава една машина и събира всички водорасли, защото се смята, че те дразнят туристите и миришат лошо, когато се разлагат? Какво се случва с всички тези водорасли? Вероятно се досещате – изхвърлят ги. Запитайте се – не е ли странно водораслите да се озовават в депата за отпадъци? И какво можем да правим с тях вместо това? Интересно е, че извличаме от океаните повече риба отколкото трябва, а моретата ни дават безплатно дар, който ние просто изхвърляме. Какво можем да правим с водораслите? Ако живеете в близост до морето, това е чудесна платформа, от която можете да започнете с положителните мисли, които ще доведат до иновативни проекти, променящи начина ни на живот. Знаехте ли, че много водорасли имат високо рН и абсорбират влагата толкова добре, че могат да поддържат мазетата сухи и да не позволяват развитието на мухъл и плесен? Какво използвате сега за борба с мухъла? Всъщност едва ли ви интересува щом проблемът е решен веднъж завинаги.

Забелязвали ли сте някое цвете, поникнало между пукнатина в уличните плочки, а точно до цветето се въргаля някакъв боклук? Защо цветето е чисто, а боклукът – мръсен? Как цветето успява да остане толкова чисто насред града? Какви качества има това цвете, които прашните сгради не притежават? Не можем ли да открием как да правим бои, подобни на повърхността на цветето, така че сградите да си остават чисти? Природата ни дава пример след пример за това как решенията се прилагат с невероятна научна изобретателност и предвидливост. Тя ни представя една логика, която е идеален пример за това как трябва да мислим. Това е онази сфера от науката, наричана биомимикрия, която ни учи да гледаме на природата, като на учител и пример за подражание.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.