Да свържеш точките I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 5

Каква е връзката на изложените в предходните глави проекти с живота ни? Кои са идеите, които могат да ни помогнат да изградим по-добро бъдеще за себе си и за останалите живи същества, с които живеем заедно на тази планета? Какво можем да направим, за да насърчим разбирането, че всички сме взаимосвързани?

Ако помислим за начина, по който се движи света и местните ни общности (които са взаимосвързани системи), и за това, което правим всеки ден, ще забележим, че има малко пресечни точки. Един внимателен преглед на научните дисциплини, преподавани в училище, ще покаже, че децата не научават почти нищо за кръговратите в природата. Обикновено се преподава за кръговрата на водата, човешката храносмилателна система и преобразуването на храна в енергия. И това е почти всичко. В прогимназията се изучават връзките между заболеваемостта, политиката, прираста на населението и т.н. и за щастие все повече училища включват в учебния си план предмети, свързани с устойчиво развитие. Но щом още от 3-годишна възраст децата започват да търсят сами умствени модели, които да обединят тяхното разбиране за света, защо училищата ги чакат да станат на 13, за да започнат да изучават съществуващите взаимовръзки? Защо много от училищата дори не отделят време за това? И пълнят главите ни със знания и информация, вместо да ни представят концепции, които ще позволят на вродената ни интелигентност сама да потърси и разкрие взаимовръзките и тогава да възкликнем „Аха!”
Тези кръговрати, които споменахме по-горе, дори не се преподават във връзка с други системи. Когато учим за дърветата, защо не учим и за почвата, червеите, микроводораслите, бактериите, храната, захарите, сградите и архитектурата? Всеки, завършил гимназия, знае наизуст историята за Нютон и ябълката, която паднала от дървото. Но спомняте ли си как изобщо ябълката се е покачила там? В края на краищата, за да се подчини тази ябълка на закона за гравитацията, тя трябва първо да го преодолее! Коя сила е обратна на гравитацията? Знаете ли? Децата ви учат ли това в училище? Не е ли логично след като учим закона за гравитацията, да учим и за обратната страна на монетата? Ако не сме запознати дори и с такива очевидни кръговрати, как ще можем вече като зрели хора, изправяйки се пред дадено предизвикателство да успеем да свържем точките и да намерим решение? Предизвикателствата са обречени да се превърнат в проблеми, защото не сме се научили да разбираме мрежата на живота, в която всичко е взаимосвързано. Вместо това проблемите се пренасочват към тясно специализирани експерти. Тези експерти поемат контрол над ситуацията и предписват ясна рецепта, която да следваме. Краткосрочно решение обикновено се намира, но в дългосрочен план нещата някак си все се объркват.
За да започнем да свързваме точките, се нуждаем само от лека промяна на начина, по който виждаме реалността и света около нас – нов чифт очила, с които да погледнем природата следващия път, когато излезем на разходка. Когато минем покрай някой поток, забелязваме, че във водата има малки балончета. Пяната идва от праха за пране, който използваме. И ни се струва странно, че във водата няма водни бегачи. Затова си задаваме въпроса как водният бегач ходи по водата?

• Защо тук няма водни бегачи?
• Какво правят препаратите с водата?
• Как успяваме да изчистим мръсните дрехи, като просто добавяме „пяна” към водата?
• Колко дълго трае тази пяна?
• От какво се произвеждат сапуните и препаратите?
• Направени ли са от петрол, както повечето продукти, които ползваме в днешно време?
• Как се чувстват жабите и рибите, ако цял ден или дори цяла седмица се мият от препаратите във водата?
• Кой решава колко дълго продължават да почистват препаратите след като са излезли от пералнята ни?
• Има ли сапуни, които се разграждат по-бързо и не мият рибите докато те не загинат?
• Как са се миели древните римляни?
• Според рекламата сапунът е направен от кокос; коя част на кокоса е използвана?
• Как може растителната мазнина да се превърне в препарат за чистене? Какви химикали се използват?
• Защо производителите на сапун и препарати харчат най-много пари за реклама?
• Наистина ли печелят от това толкова много?
• И ако се върнем обратно към водния бегач, защо не виждаме такива в езерата около града, където водата е замърсена?

Размислите за водата, сапуна и почистващите препарати ни карат да преосмислим начина, по който се мием и чистим, като в същото време вкарваме цялата мръсотия в природните системи, преструвайки се, че целият този процес ни поддържа свежи и безупречни. Но в 99% от случаите ароматите, вложените в препаратите, са изкуствени. А естественият восък, който отмиваме от кожата и скалпа на главата си се налага да бъде заменен от скъпа козметика, освен ако не искаме вместо природен продукт да използваме синтетичен такъв, съдържащ (поредният) извлечен от петрол аромат. Осъзнаваме, че нашето индустриализирано общество е една от малкото култури в историята, които почистват телата си с химикали. Нима тогава е съвпадение, че никога досега не е имало толкова много случаи на кожни обриви сред децата (и възрастните) и че все повече тийнейджъри страдат от акне? Водата, сапуните, козметиката, биоразградимостта и кожните проблеми изведнъж се оказват свързани. И несъзнателно вече започваме да мислим за възможни решения, защото разкриването на настоящите предизвикателства води до създаването на иновации.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.