Да свържеш точките V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

При всички тези примери съществуват интердисциплинарни взаимовръзки между различни науки (биология, химия, физика и т.н.) в комбинация с икономическа стойност и устойчивост. Не искаме ли всички да познаваме онези научни концепции, които свързват едно решение с друго? Не искаме ли всички да създаваме решения, като тези, вдъхновени от пеликана и термитите, за да се справим с проблеми като опаковките и отоплението? В каквато и сфера да сме специализирани, заедно можем да намерим наистина прекрасни решения за едно по-добро бъдеще, при условие, че просто започнем да се свързваме помежду си. След това ще се нуждаем само от предприемачи, които да превърнат идеите в действия.

Важно е да разберем и че понякога си мислим, че правим нещо „добро”, а не осъзнаваме „лошото”. Нека разгледаме няколко примера, при които доброто е било точно пред очите ни, примери, при които природата ни е посочила вярното решение. Да вземем например сапуните и почистващите препарати, които са нещо „добро”, защото искаме дрехите и телата ни да са чисти, но всъщност са изключително вредни за природата. Почистващите препарати разтварят петната, като намаляват „напрежението” във водата, т.е. правят водата по-мокра.
Защо това вреди на околната среда? Ето един пример. Във Флорида са открили жаби, чиито тела са били пълни с тежки метали. Те причинявали малформации, като например жаби само с по три крака. Много учени (които не следвали системен подход) направили изследвания на жабите и стигнали до заключението, че тежките метали са причина за проблема. И точка по въпроса. Обаче ако погледнем на въпроса системно, бихме се запитали наистина ли проблемът е в тежките метали? От милиони години насам жабите плуват в най-различна среда, а тежките метали са част от природата. Докато кожата на жабите не пропуска тежките метали, токсичността им изобщо не е проблем. Но щом тази естествена защита бъде срината поради спада на напрежението на водата, причинено от сапуните, с които чистим, тежките метали вече свободно проникват през кожата. Успяхте ли вече да навържете нещата? Почистващите препарати и други замърсители намаляват повърхностното напрежение на водата и позволяват на тежките метали да проникнат в кожата на жабите.

А човешката кожа? Вече си нанасяме достатъчно щети, като ползваме твърде много сапун. Той премахва външния защитен слой на кожата и скалпа и ги изсушава. Разбира се за да се справим със сухата кожа си имаме лосиони и кремове. Но не е ли по-добре да използваме по-малко сапун или изобщо да не ползваме такъв, за да премахнем и необходимостта от лосиони? Знаете ли, че единствените живи организми на Земята, които се мият със сапун, са хората? Хрумвало ли ви е някога, че гората ухае на свежест, а никой в нея не ползва дезодорант?

Като стана дума за тежки метали, всички използваме слънцезащитен крем. Нормално е да искаме да намалим риска от рак на кожата. Повечето слънцезащитни кремове са пълни с метали, като цинк и титаниев оксид. Първо се мием със сапун, сваляме защитния слой на кожата си, а после я мажем с метали? След което излизаме на слънце, не изгаряме и сме напълно уверени, че няма да се разболеем от рак. А всички тези метали, които проникват през кожата ни? Това е пример как си мислим, че вършим нещо „добро” без да осъзнаваме „лошите” неща. Доказано ли е, че е лошо? Не и докато липсва доказана положителна връзка между тежките метали и рака на кожата. Струва ли ви се логично да избягваме този риск и да не бъдем част онези, които може би, повтарям може би, няма да имат късмет? Знаем, че има връзка между тежките метали и случаите на рак. Тогава защо да повишаваме този риск, след като можем да предприемем стъпки да го намалим? Или просто ще се предадете и ще кажете, че човек живее само веднъж?

Този поток информация ще ни позволи да избегнем капаните, които ни поставят бързите и лесни отговори, и да започнем да намираме решенията, при които се взема предвид цялата система. Дзен може да ни помогне – размишлявайте на фона на синята вода и синьото небе. Най-вероятно когато започнем да разбираме по-добре цялостната картина, ще се научим да правим нещата по по-различен начин. Какви биха били решенията в този пример? Какво ще кажете за разработването на различни почистващи препарати, слънцезащитни кремове и сапуни? Знаете ли, че можем сами да си правим шампоан и сапун, използвайки различни растения? Децата от училищата в Чинчина, Колумбия са започнали свой собствен бизнес, като произвеждат и продават шампоани на местната общност. Те разбрали нещо, което местните хора знаят от векове: някои растения съдържат осапуняващи вещества. Просто смачкваш едно-две листа в ръката си, добавяш малко вода и веднага започват да се образуват сапунени балончета. А когато ги изплакнеш, ръцете ти са чисти и ухаят на свежо. Децата събират листата и ги използват за суров материал, от който правят шампоани. Малкият им бизнес в Чинчина вече се разпространява и на други места из страната. Тези растения с осапуняващи свойства виреят почти навсякъде около екватора.

Ето още един пример за нещо зелено и (вероятно за повечето от нас) отвращаващо, от което обаче можем да научим много. Този път примерът идва от Чад, Африка от 60-те години. По това време страната става независима и Шведското правителство решава да проведе мониторинг на здравното състояние на населението. Разбира се, била им нужна статистика и затова решили да изследват каква е смъртността сред децата. Шведските учени направили проучване и събраните данни показали, че смъртността на децата край езерото Чад е същата като тази в Швеция. Но как е възможно това? Смъртността в Африка да е същата като в Швеция? Каква мислите била реакцията на учените? Те просто решили, че статистика им е погрешна, защото им се струвало невъзможно детската смъртност край езерото Чад да е такава. Затова изпратили друг екип, който да повтори проучването. И резултатите били пак същите. Но учените забелязали нещо интересно. Щом забременеели, жените започвали да събират зеленикавата пяна от езерото. Миели се с нея и дори я ядели. При раждането на детето, майката го измивала с тези микроводорасли, а самата тя продължавала да ги яде, изсушени на прах. Това всъщност било спирулина, която днес е известна по света със своите полезни свойства. Нивото на pH на спирулината е 9.7; тя съдържа всички микроелементи, от които хората се нуждаят – истинска протеинова бомба! Освен това подобни високи нива на рН предотвратяват разпространението на вредни бактерии. Водораслите представляват форма на превантивна медицина и осигуряват основни хранителни вещества. Затова не е изненада, че смъртността в тази част на Африка е равна на шведската. Всичко било прекрасно, докато едни агрономи не започнали да напояват земята и цялото езеро пресъхнало, а заедно с това и водораслите били унищожени!

Но за спирулината и изхранването на децата по света все пак има добри новини. В много електроцентрали водата, която се използва, после е прекалено топла, за да бъде върната обратно в реките и се оставя да изстине в специално направени за целта ретензионни басейни. Така, както отпадъците от кафето се използват за отглеждане на гъби, така и тази топла вода от електроцентралите се използва за отглеждане на спирулина. Това се случва вече в Бразилия, но то далеч не е всичко. Пушекът от въглищните електроцентрали, който е богат на въглероден диоксид, се вкарва във водата, а спирулината го използва и превръща в хранителни вещества. Въглеродният диоскид в атмосферата е в концентрация от около 0.03%, а в пушека от дървени въглища достига до 13%. Микроводораслите процъфтяват в подобни условия. Знаейки вече за съществуването на тези възможности, човек продължава да търси и да открива истински златни мини. При производството на ориз има много отпадъчни води и част от производителите вече отглеждат в тези води спирулина, която служи за храна на гладуващите деца. Не е ли прекрасно – да използваш въглеродния диоксид от атмосферата за нещо полезно? Кой би предположил, че глобалното затопляне всъщност може да крие и нещо хубаво? Възможно ли е да приложим същата техника и другаде? Екипът на проф. Лусио Бруш и д-р Хорхе Алберто Виейра Коста, стартирал проекта в Бразилия, вече споделя опита си в Южна Африка – страна, чиито жители страдат от недохранване и която произвежда цялото си електричество във въглищни електроцентрали.

Способността да виждате взаимовръзките ви позволява да предвиждате резултати, които никой досега не е можел да забележи. Недохранването може да бъде оставено в миналото, ако компаниите започнат по гореописания начин да неутрализират въглеродните си емисии и да използват топлината на водата, служеща им за охлаждане. И след като гладът престане да бъде проблем, можем да използваме същите тези микроводорасли за производството на биогориво. След като извлечем всички масла от спирулината ни остават естери – идеални суровини за козметиката. След като сте наясно с всички тези възможности все още ли смятате, че е нормално по света да има глад при наличието на толкова много електроцентрали, захранвани с въглища?

Нима в САЩ няма въглищни електроцентрали? Нима Китай не строи по една такава всяка седмица – или май беше всеки месец? Дали те не изхвърлят в атмосферата мъничко CO2, мъничко сярна киселина и т.н.? Познавате ли хора, които биха могли да използват отпадните си води за нещо полезно? Знаете ли, че една лъжичка спирулина в прясно изцедения ви портокалов сок повишава нивото на рН и ви дава много повече хранителни вещества? А онези петролни и газови находища в Ню Мексико и Колорадо, които изхвърлят милиони литри солена вода? Някои видове водорасли (около 300 вида са били открити само в САЩ) обичат да растат в подобна леко солена вода и вече се използват за производството на биогориво. Какво? Можем да произвеждаме биогориво в отпадните води на петролните помпени станции? Кой би искал да произвежда биогорива от царевица, соя или слънчоглед, щом може просто да използва отпадните води, за да няма конкуренция между храни и горива? При положение, че вече знаете как да свързвате точките, добрите новини стават все повече.

Тази глава бе написана с цел да поставя акцент върху това, което всеки от нас трябва да направи – да си даде възможност да свързва точките и да задава въпроси, които ще го отведат към знание, което е вълнуващо, лесно разбираемо и просто не може да те остави да стоиш безразличен и да не направиш нищо. Днес ние вече практикуваме Дзен и Изкуството на Синьото.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.