Какво закусвахте днес? I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Част III – Връзката между тяло и ум
Глава 6

Преминаваме от този макросвят и мегаобщество към това, което ни интересува най-много: ние самите. Какво закусвахте днес? Можем да отговорим какво закусват повечето американци всеки ден: някаква комбинация от кафе, портокалов сок, вода, чай, плодове, мъфин, зърнени закуски, яйца, препечени филийки. Макар американците лесно да се поддават на различни моди в храненето – високопротеинови диети, повече фибри и по-малко мазнини, въглехидрати и холестерол – закуската им почти не се променя. Все повече хора по света започват да се хранят по подобие на американците. Не става въпрос за това кое е правилно и кое е грешно, а за това да видим взаимовръзките и да създадем пространство за спокойни размишления: Изкуството на Синьото специално за вас.

Има много голяма вероятност закуската ви да е съдържала поне едно от нещата, изброени по-горе. Ако предположим, че е така, поглеждайки в чинията си, ние всъщност виждаме един микрокосмос от взаимовръзки. Нека разгледаме една интересна научна концепция, която свързва закуската със света – стомашните киселини! Знаем всичко за стомашните киселини. Можем да успокоим стомаха си, когато е разстроен, на всеки се е случвало да повръща поне веднъж, а лошият вкус, който остава в устата след това, се дължи на киселините. Хълцането и оригването също могат да оставят киселинен вкус в устата ни. Киселините са добра начална точка, от която можем да започнем да откриваме взаимовръзките със света около нас. Дори не е нужно да сте наясно с научния жаргон, за да стигнете до същността на нещата.

Какво общо могат да имат стомашните киселини със закуската, света, иновациите и изграждането на един по-щастлив и здравословен живот? Нека започнем с една проста концепция: рН. От храните, които ядем за закуска, млякото, маслото, кафето, соковете и плодовете – (почти) всичко клони към висока киселинност. Всъщност голяма част от храната ни може да се категоризира като киселинна. Оказва се, че постоянно вкарваме в телата си киселини. Помислете си и за киселинната газирана сода, която надявам се не е била част от закуската ви! Кой би пил газирани напитки за закуска? Някои хора наистина го правят.

Поглеждаме към закуската си и виждаме различни храни, част от които са по-киселинни, а други – по-малко. Всъщност няма нищо лошо в киселинните храни при условие, че „средностатистически” ги балансираме с други храни и напитки. И така, трябва да направим взаимовръзките. Можем да изберем храни, неутрализиращи киселините, от които ни боли стомахът (примерно авокадо, папая – виж списъка в края на главата). Можем да проверим кои храни правят тялото ни по-алкално. Ето връзката между това, което вкарваме в телата си и начина, по който балансираме храната си.

Каква е връзката между вътрешността на телата ни и външния свят? Един от най-големите проблеми, както в телата ни, така и в световния океан, е, че и двете стават все по-киселинни. Вкарваме много киселинни храни в телата си, а в същото време изгарянето на твърди горива, като въглища и петрол, вкарва киселини в атмосферата. Не само дишаме киселинен въздух, но вече има и киселинни дъждове, които правят водата, която пием киселинна. Изглежда полагаме големи усилия да превърнем телата си и целия свят в киселина. А не би трябвало да го правим, ако сме поне малко загрижени за здравето си.

Знаехте ли, че ракът се развива най-бързо в киселинна среда? Известно ли ви е, че океанът, където е възникнал животът, има pH 8.2? Ракът едва ли би оцелял, а какво остава да се разпространява в тяло, което възпроизвежда условията, довели до зараждането на живота на Земята, т.е. pH 8.2. Знаете ли, че една от най-големите заплахи за баланса на живота на Земята, е не само промяната на нивото на океаните, заради глобалното затопляне, а промяната в тяхното рН? Водораслите в океаните произвеждат по-голяма част от кислорода, от който се нуждаем. Всъщност според някои учени океаните ни дават десет пъти повече кислород от дърветата. Океаните абсорбират най-много въглероден диоксид – основният виновник за климатичните промени. И ако капацитетът им да произвеждат кислород и да абсорбират въглероден диоксид намалее, тогава наистина говорим за фундаментална промяна в баланса на живота на Земята. Спомнете си, че в началото е съществувал само анаеробен живот; живот, за който кислородът е бил токсичен. След това циано-бактериите започнали да вкарват кислород във въздуха и животът драстично се променил – развили се аеробни бактерии, които се нуждаели от кислород, за да оцелеят.

Ние, хората, сме резултат от тази кислородна революция. Можете да си представите какво ще стане, ако намалим нивото на рН в океаните, а от там и способността им да произвеждат кислород… на практика ние си играем и излагаме на риск живота, който познаваме. Дори и да съхраним всички тропически гори в Амазония и югоизточна Азия, което само по себе си е предизвикателство, изглежда ни е невъзможно да осъзнаем, че ще изчерпим кислорода много по-скоро, отколкото ни се иска. Следвайки мъдростта на Ганди, ако искаме да променим света, най-добре да започнем от самите себе си.

Затова ви предлагам да започнете да правите връзка между киселините и рака; това е толкова просто. Наистина трябва да се опитаме да разберем какво се случва във вселената, като първо разберем какво се случва в телата ни. След като открием как можем да обърнем тенденциите на ставащото в нас, можем да започнем да водим и тази синя планета в правилната посока. Опитът ми, натрупан в работа с над сто народа, ми подсказва, че е много вероятно да започнем да променяме навиците си, щом осъзнаем, че от това зависи здравето и живота ни. Онези хора, които за съжаление са пострадали от сърдечен удар или рак на белите дробове, винаги спират да пушат цигари. Е, разбира се, може да има и някои изключения, които просто потвърждават правилото.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.