Какво закусвахте днес? II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Какво се случва, когато пиеш кафе, което е киселинно, особено ако е приготвено с киселинна вода? Става още по-зле, ако това кафе е първото нещо, което си поел, отваряйки очи сутринта, без да закусиш преди да тръгнеш за работа. Какво се случва в стомаха ти, ако пиеш по 4-5 чаши кафе на ден, обикновено еспресо със сметана и захар или изкуствени подсладители? Специалистът в кварталното кафене с удоволствие ще ви въведе в света на капучиното, двойното еспресо, кафе-макиато и кафе с мляко.

Да говорим само лоши неща за кафето не е хубаво, защото и възрастните, подобно на децата, като им кажеш, че не могат да имат нещо, те го искат още повече! Вместо да гледаме негативно и да забраняваме нещо, което вероятно е „лошо”, ние просто променяме начина си на мислене. Ето тук идва ценността на взаимовръзките. Лесно е да разберем, че няма нищо лошо в киселинните храни и напитки, ако поемаме други, които да ги балансират. Всъщност можем да прибавим към киселинната напитка нещо, което ще я направи полезна за нас. Ако смесим кафето си с нещо вкусно, киселинността му може да изчезне. Добри новини за „пристрастените” към кафето: просто прибавете към него нещо и продължавайте да му се наслаждавате.

Само че какво да прибавите? Нека да помислим внимателно без да даваме моментален отговор. От къде се е появило кафето? В арабския свят, където отглеждат кафе от 1500г. насам, хората прибавят към кафето си кардамон. По някакъв начин още тогава хората са разбрали, че ако пиеш силно концентрирано кафе, както обикновено го приготвят в Бейрут, Дамаск, Александрия или Джеда, бързо получаваш изгарящо усещане в стомаха си. Някой е открил, че ако сложиш в кафето кардамон, пак ще си получиш дозата кофеин, но стомахът ти ще си е съвсем наред, а вкусът на кафето дори ще е още по-хубав. Днес вече знаем, че кардамонът неутрализира киселините. Опитайте! Можете да го намерите във всеки голям хранителен магазин и наистина върви прекрасно с кафе. Вместо мляко (което пастьоризирано също е киселинно), прибавете кардамон и ще получите една чаша кафе със значително по-малък риск от странични ефекти. Ако ви се случи да минавате край Peet’s Coffee в Сан Франциско или Doutor Coffee в Токио, където предлагат най-добрите сортове кафе, опитайте кафето с кардамон, който се прибавя във вид на малки зрънца, които можете да сдъвчете, или под формата на фин прах, който да изсипете в чашата си.

Предполагам не сте отскачали наскоро до Бали? Индонезийците също имат дългогодишни традиции, свързани с кафето, още откакто арабите са започнали да го изнасят за тази част на света. Само че те не можели да си позволят скъпия кардамон, идващ от Индия. Тъй като кардамонът не виреел при тях, наложило се да се задоволят с джинджифила. Прибавянето на малки парченца джинджифил към кафето значително подобрявало вкуса му и променяло нивото на рН. Кафето с джинджифил е типична напитка, сервираща се в местните заведения. Разбира се джинджифилът може да се използва и за приготвяне на чай, към който естествено се прибавя и захар. За нея, обаче, ще поговорим малко по-късно, за ужас на всички, пристрастени към това сладко удоволствие.

Тъй като едва ли помните много за света на химията, нека разгледаме малко по-подробно нивото на рН. Задавате ли си някога въпроса какво е рН-то на храната ни? Какво е рН-то на кафето? На соковете? Какво значение има изобщо нивото на рН? За сравнение, нивото на рН на световния океан е 8.2; т.е. животът се е зародил при рН 8.2. Стомашната киселина е с рН 2.0 – колкото по-ниска е цифрата, толкова по-висока е киселинността. Питали ли сте се някога какво е рН нивото на въздуха, който децата ни дишат в училище? А на въздуха в офиса ни? Или удома докато спим? Гарантирам ви, че е киселинно. Изглежда отвсякъде сме заобиколени с киселини. С всички киселинни храни и газирани напитки, които поемаме, за кръвта ни става все по-трудно да поддържа ниво на рН 7.38 (киселините са по-ниските цифри, алкалите – по-високите). Ако тялото ни е с по-ниско рН, сме по-склонни да развием рак, защото той се разпространява в киселинна среда, но не може да вирее в алкална.
Нека да видим какво би научил един ученик в осми клас за нивото на рН, като започнем от определението, каквато е обичайната практика в училище:

Определение за рН: мярка за киселинността на даден разтвор от гледна точка на активността на водородните йони. рН на водата е неутрално. От едната страна на скалата са киселините, а от другата алкалите (основите). Нивото на рН варира между 0 и 14, като нива по-високи от 7 се алкални, а по-ниски – киселинни. Скалата на рН нивата е логаритмична.

Дали това определение поражда някакъв интерес в децата или родителите им? Може би… но май по-скоро не. Трябва интуитивно да умеем да разбираме науката и да знаем как да живеем, как да поемем отговорност за собственото си здраве и бъдеще. Именно това интуитивно усещане за науката можем и трябва да получаваме като деца. За съжаление ние не сме имали този шанс, а в тази модерна епоха децата ни също няма да го получат. Запомнили сме определението, взели сме си изпита и после сме забравили абсолютно всичко без изобщо да знаем колко много общо има то със закуската, която ядем всеки ден.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.