Какво закусвахте днес? III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

А сега нека разгледаме една кратка история за кислорода. Всеки знае, че дишаме кислород. Стандартна информация, нищо странно. Но всъщност кислородът е нещо лошо. Спомнете си, че в началото на Земята почти не е имало кислород и въпреки това животът си е процъфтявал съвсем необезпокоявано и без него. После някои бактерии започнали да произвеждат кислород, но това бил един токсичен газ. Затова живите организми трябвало да се научат как да се справят с кислорода и така се зародили нови форми на живот, които можели да го неутрализират. Хората също знаят как да неутрализират кислорода: вдишваме го и в телата ни той се смесва с водород. Откъде обаче идва свободният водород? Колкото по-високо е нивото на рН, толкова повече водород може да взаимодейства с кислорода, създавайки вода.

Вижте всички тези взаимовръзки. Пред нас се разкрива един напълно нов свят. Можем да тръгнем във всяка една посока: от балансиране на нивото на рН в ястията, до проучване на подправки като кардамона; от проверка на дъждовната вода с лакмусова хартия, до изучаване на въздуха и планиране на менюта за закуска, обяд и вечеря, съдържащи вкусни комбинации от храни, които никога досега не сме опитвали! Така създаваме една среда, която ни стимулира да мислим, а щом открием взаимовръзките – да действаме. Можем да започнем да си задаваме правилните въпроси за всеки един аспект на живота, а науката, стояща в основата на отговорите, ще ни кара да искаме да знаем още повече. Така ще станем по-здрави и ще можем да поемем бъдещето на телата си в собствените си ръце.

Често срещани храни, образуващи киселини: аспержи, бял боб, телешко месо, хляб, масло, кашу, зърнени закуски, сирене, пилешко месо, шоколад, яйца, риба, брашно, шунка, мед, кленов сироп, маргарин, овес, макарони, фъстъци, грах, свинско месо, сини сливи, ориз, захар, тапиока, пуешко месо, орехи, пшеница, пшенични зародиши, вино.

Храни, повишаващи алкалността: кълнове люцерна, бадеми, ябълки и ябълков сок, кайсии, артишок, банани, цвекло, боровинки, броколи, пъпеш, моркови, целина, кокос, краставици, касис (пресен), къри, копър, чесън, грозде, грейпфрут, зелен боб, гуава, лимон, марули, лайм, манго, меласа, нектарини, бамя, маслини, зехтин, портокали, папая, магданоз, праскови, круши, тикви, репички, стафиди, водорасли (уакаме, конбу, нори), соя, спанак, тичквички, ягоди, растителни масла, диня, дивеч с подходящи подправки.

Нека обаче направим една забележка. Макар някои плодове и зеленчуци да са посочени като алкални, те пак може да са киселинни, силно киселинни. Причината е, че те често се берат докато са още зелени и се оставят да узреят в опаковки, пълни със специални газове, по време на транспортирането на огромни разстояния. В резултат на това плодовете губят възможността да станат алкални, благодарение на свежия въздух и слънчевите лъчи. Бананите и лимоните може да са киселинни, защото са били отгледани и докарани от другия край на света. При изсушените плодове, иначе така богати на хранителни вещества, дилемата е същата. Почти всички са обработени със сяра, която оставя силно киселинен слой върху иначе така прекрасно алкалната основа. Поредната изгубена възможност.

Нека се върнем към арабската култура. Някои религии, като юдаизма, забраняват да се яде свинско месо. Има много причини за това. Китайците биха казали, че е хубаво да се отглеждат свине, защото те превръщат растителните протеини в животински много по-бързо и ефикасно от кравите. Свинското месо, обаче, е богато на сяра, което води до образуване на серни киселини в телата ни. Явно в основата на съвета да не се яде свинско месо, все пак има и някаква логика.

Цяла Европа е завзета от модата на бавното хранене, която кара хората да предпочитат само местни плодове и зеленчуци. Тази мода обаче има своите научни основания, които далеч надхвърлят емоциите, свързани с това да опиташ нещо свежо и прясно, откъснато направо от градината. Местната храна обикновено има най-хубав вкус и по-вероятно е алкална, дори и ако я приемаме с чаша вино Бароло – което за ваше сведение е киселинно. Сезонната храна снабдява тялото ни с микроелементите, от които то се нуждае най-много в дадено време от годината. Коренните жители на Америка са ядели развиващата се върху царевицата синя плесен, наричана от ацтеките huitlacoche. Тя включва всичко, от което се нуждаете, за да подготвите телата си за тежката зима. Колонизаторите от Запада обаче смятали тази плесен за заплаха за реколтата и изгаряли всяка нива, заразена с нея. По-късно започнали да използват и силни фунгициди, които предотвратявали развитието на плесента. Днес светът знае много повече за тази прекрасна традиция на ацтеките и в Мексико huitlacoche се отглежда като деликатес, който се изнася и в чужбина. Изглежда винаги научаваме, че нещо е добро, след като веднъж вече сме му лепнали етикет, че е лошо. Изглежда и винаги научаваме, че нещо е лошо, след като веднъж вече сме му лепнали етикет, че е добро. Не можем ли да уцелим нещата от първия път?

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.