Захар и мазнини II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Деца, които са виждали как се дави водният бегач, веднага схващат каква е връзката със стомаха. Може да им бъде обяснено, че някои неща първо трябва да бъдат разделени на по-малки парченца в стомаха и след това да продължат пътя си към червата. Може би щом толкова голямо количество захар е вредно за водния бегач, то ще е вредно и за тях самите. Намаляването на повърхностното напрежение, чрез прибавянето на захари към почистващите препарати, прави водата по-мокра. Трудно ни е да си представим визуално какво представлява намаляването на повърхностното напрежение, но сравнително по-лесно можем да разберем, че захарта прави водата по-мокра. Обикновената вода остава на капки по дрехите. Но когато прибавим към нея почистващ препарат, тя бързо прониква през нишките на плата и отмива мръсотията. И ако смятате, че цялата тази история със захарта не се отнася до вас, защото отдавна вече сте минали на изкуствени подсладители, ще трябва да ви разочаровам. Въздействието на изкуствени подсладители, като аспартам или захарин върху повърхностното налягане на водата, е много по-лошо от това на естествено добитата от тръстика или цвекло захар.

Нека сега свържем всичко това с нивото на рН. Средата в червата ни е алкална. Панкреасът разпръсква алкални вещества върху цялата смляна храна и нивото на рН се покачва от 1 на 3 или дори от 4 на 8 или 9. Почти всички бактерии и микроорганизми, свикнали на киселинна среда, умират попадайки в условия на подобна алкалност. И така, ако имаме една здрава и балансирана храносмилателна система киселинните бактерии, които вече са свършили прекрасната си работа да разградят храната в стомаха, няма как да попаднат в кръвта и да причинят болести. Озовавайки в червата микроорганизмите просто се оказват в среда твърде различна от тази, с която са свикнали, и спират да се размножават. Не е ли това най-гениалният начин да съхраним здравето си? Създаваме в стомаха среда, в която киселинните бактерии разграждат храната, а после не им позволяваме да се развиват в червата.

Но… ако в стомаха ни има комбинация от висока киселинност и много захар, с времето киселините могат да отмият естествената защита на стомашната стена, която обикновено не позволява на нищо да попадне в кръвния поток чрез милионите вени и артерии, свързани с нея. Ако това се случи, бактериите и полуразградената храна, като например дълги вериги протеини, ще могат лесно да преминават през стената и да попадат в кръвта, благодарение на… захарта!

Ако някога попаднете в Швейцария, в Paracelsus Clinic на д-р Томас Рау, той може да направи снимка на кръвта ви и на нея ще видите киселинни бактерии и полуразградени протеини, които изобщо не би трябвало да са там. Това означава, че по стомаха ви има миниатюрни дупчици и дори и в момента да не се чувствате зле, тялото ви е подложено на силен стрес. Ако имунната ви система е постоянно натоварена с времето тя ще се изтощи и няма да може да се справя с елементарни здравни проблеми, които обикновено дори и не забелязвате. Така рискувате да се разболеете много сериозно, когато възникне истински проблем, защото имунната ви система ще бъде твърде слаба и няма да може да се бори с толкова много неща наведнъж. Ако обаче киселинната среда в стомаха и алкалната среда в червата са си наред, имате огромен шанс да се възстановите бързо и да си възвърнете изгубената енергия. Защо? Защото така действат нещата през последните 60 милиона години.

Вече споменахме, но нека повторим отново – днес ядем 10 пъти повече захар отколкото преди три поколения. Разумният съвет, който всеки ще ви даде е – яжте 10 пъти по-малко от сега! Освен това трябва да предпочитаме захари, които се разграждат лесно и бързо губят способността си да намаляват повърхностното напрежение на водата. Не казвам, че изцяло трябва да спрете да консумирате захар. Не е в мой стил да налагам забрани; най-добре е просто да консумираме всичко в умерени количества. Така или иначе е невъзможно напълно да избягаме от захарта, а и защо да го правим – тя има прекрасен вкус, нали? Можем обаче да използваме захари, като меда и фруктозата, които са приятни на вкус и в същото време намаляват повърхностното напрежение за много по-кратко време. Кристалната захар и особено изкуствените подсладители се разграждат много трудно в телата ни просто защото храносмилателните ензими, които произвеждаме, никога не са били създадени с цел да преработват такива вещества. Трябва да се стремим водата да протича през тялото ни с обичайното си повърхностно напрежение възможно най-дълго време. Можем да се запознаем с нужната информация, която ще ни позволи да опознаем телата си не само отвън, но и отвътре. Четете внимателно етикетите на продуктите, научете повече за разликата между необработена и кристална захар. Избирайте свежи, местни продукти. Потърсете варианти за подслаждане на храната без използване на захар от цвекло или тръстика и избягвайте изкуствените подсладители, защото те намаляват повърхностното напрежение на водата за най-дълго време.

Продължаваме с взаимовръзките. Какво ще кажете за най-добрия приятел на сладките тестени изделия – мазнините? Това е третият и последен елемент от ужасяващото описание на случващото се в стомаха ви. Мазнините са прекрасна основа за придобиване на някои научни знания. Нека да направим малък експеримент. Вземете растителна мазнина със стайна температура или леко загрята и сложете в нея 1-2 кубчета лед или просто я оставете във фризера. Децата обикновено са доста отвратени от това, което се случва щом мазнината замръзне. Ето малко мазнина, загряваме я до около 37.7 градуса и наливаме в нея ледена вода – гадост! Същото се случва и в стомаха ви, когато пиете студена вода!

Какво е първото нещо, което ви сервират в ресторантите в Америка? Вода с кубчета лед! Точно по време на вечеря ние правим така, че цялата мазнина, която погълнем по време на храненето, да замръзне. И тъкмо когато стомахът ни едва се е съвзел от ледения душ, ние му пращаме още малко от него между две хапки храна. Какво се случва, когато в стомаха ви има замръзнали мазнини? Нивото на рН трябва да падне още повече, за да разгради мазнините, което никак не е лесна работа, ако са замръзнали. Храносмилането става доста трудно, ако постоянно изливаме в стомаха си студена вода и температурата там непрекъснато е ниска.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.