Изграждане на дизайн, основан на потоците IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Какво представлява ефектът на тропическия остров? Непоносимата жега в Ню Йорк и Бостън кара хората да усилят максимално климатика. Топлият външен въздух се прекарва през охлаждащите системи и в следствие на това около сградите се образуват облаци от горещ влажен въздух. Колкото повече студен въздух вкарва вътре климатикът, толкова повече горещ издухва навън. И тъй като климатичните системи ползват въздух, взет от непосредствена близост до сградите, разходите за охлаждане скачат и цялата околност се превръща в един тропически остров. Когато ефектът на тропическия остров достигне връхната си точка, настъпват и идеалните условия за развитие на легионерска болест. Спомняте ли си какво е това? Тя не възниква през зимата, а през лятото, когато температурата се покачва, биофилмът става по-плътен, а рисковете за здравето нарастват. Колкото по-голямо е движението на хора в една сграда, толкова повече топлина се натрупва вътре. Всеки възрастен човек се равнява на около 60 вата на час. Една стая за срещи, побираща 1000 души, се равнява на 60 киловата, а това определено изисква доста охлаждане.

Можете ли да си представите училищен спортен салон, въздухът в който става по-свеж, ако вътре има повече хора? Спортистите ще го обожават, а публиката ще е истински доволна. Именно това е постигнато в мултифункционалната спортна зала в училището Лагаберг. Нейният дизайн е направен от Андерс Найкуис, който е истински пионер в съвременната архитектура. През лятото хората дори се оплаквали, че вътре става твърде хладно. Най-добрият начин да повишиш температурата е като просто… отвориш един прозорец. Това намалява налягането и забавя въздушните потоци. Възможно е дори да се поставят автоматично отварящи и затварящи се прозорци, за да се регулира този процес. Подходът се основава на въздушния поток и човекопотока, пести енергия и повишава нивото на комфорт. Нима целта на всички сгради не е именно такава?

Разбирането ни за потоците въздух, светлина, хора, звук, енергия, вода и материя, оформя модели, които ни помагат от една страна да разберем как природата формира структури, подслоняващи тези потоци, а от друга – да открием как да построим собствените си домове, офиси и училища с по-ниски разходи и по-висока функционалност. Нека разгледаме звуковите потоци. Изключителните открития на Александър Лаутервасер ни дават идея върху какво ще бъде съсредоточено вниманието на учените през следващите няколко десетилетия. Лаутервасер поставя капка вода върху метална повърхност и включва някакъв източник на звук. Звукът е вълна, която може да има различна височина и честота. Когато вълните достигнат повърхността около водата, капката започва да се движи, като различните вълни предизвикват и различни движения. Тези движения са предвидими, т.е. ако звукът е с определени херцове, те винаги ще са едни и същи, а минимални промени в честотата ще водят до сложни, но ритмични промени в движението.

И така, въздушният поток определя формата на структурата, която се образува в това водно тяло. Какво общо има това с нас? Спомнете си, че ембрионът е 99% вода, а майката произвежда серия от звуци. Не случайно някои педиатри препоръчват на бременните жени да слушат музика, като например григориански и тибетски напеви. Ето как достигаме до нещо ново, което може и да е само хипотеза, но именно така се раждат творческите идеи – забелязваме нещо, което не сме виждали досега и започваме да откриваме взаимовръзките. Според хипотезата първо имаме звука, който кара водата да тече и скоро след това сърцето се оформя динамично според потоците вода (кръв). Интересна мисъл, която със сигурност ще предизвика усилен дебат, типичното първоначално отхвърляне от утвърдените учени, огромен куп доказателства защо не може да е вярно и може би няколко десетилетия на трупане на нови сведения за потоците на вода, въздух, звук, енергия и светлина най-накрая ще ни покажат как природните системи осигуряват подслон и насочват тези потоци.

Второто наблюдение е свързано със сградите и най-уязвимите членове на обществото: малките деца. Децата са изложени на множество потоци, които непрекъснато ги оформят и променят. Част от тези потоци не можем да контролираме, но други можем. След като веднъж открием взаимовръзките, сме длъжни да насочим потоците в най-добрата възможна посока, благоприятстваща здравното и умствено развитие на следващото поколение. Сещам се за две конкретни места: спалнята и училището. Малките бебета прекарват над половината си ден спящи в люлката и изграждащи своята уникална нервна, имунна и храносмилателна система, която ще оформи тялото и личността им. Необходимо е да започнем да мислим за потоците в спалнята, в която ще расте детето. Ако стаята е пълна с формалдехид (лепило в талашитените плоскости, паркета и тапетите); тежки метали (ярки цветове, бактерициди и фунгициди); съдържащи бром огнеупорни вещества (матраци, легла, завеси, под, канапета); тройна дограма и стъкла с UV-защитен слой; тънък мокет, който да заглушава звука (и който се превръща в развъдник за акари); и водата е силно хлорирана (т.е. киселинна), значи потоците в стаята пречат на детето да се развива добре. Катерина Тидънс, основател на Терра Верде в Сохо, Ню Йорк, спря да се занимава с магазина си, продаващ здравословни и екологични продукти, за да посвети цялото си време и енергия на разработването на ясли за деца и цели интериорни решения, в които няма химикали, въздухът е чист и детето успява да изгради имунна система, която намалява риска от алергии и респираторни заболявания, от които днес страдат около 30% от децата в градовете.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.