Изграждане на дизайн, основан на потоците V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Другото място е училището. Децата прекарват около 20 000 часа в класните стаи. Това е удивително много време и затова се питам как е възможно определящият фактор при строежа на училища да е цената и енергийната ефективност? Засегнах само повърхността на нещата, но са налице огромни възможности за изграждане на училищни сгради, чиято поддръжка е много по-евтина, стаите са по-здравословни за децата и в тях са приложени на практика десетки научни открития. При това самия строеж на сградите също е много по-евтин.

Представете си училище, в чиято структура ясно са показани над 100 основни принципа на физиката, биологията и химията. Това не е просто демонстрация в някоя лаборатория, това е реално използване на законите на физиката, според които горещият въздух се издига нагоре, а студеният пада надолу. Този принцип в комбинация с генерирането на вятър при изравняването на високото и ниското налягане, може да се използва за поддържане на приятна температура в класните стаи. На практика сградата обединява метеорологията с основните принципи на въздушните потоци, за да поддържа постоянна температура и влажност, посредством промени в налягането. Представете си училищна сграда, в която високоефективни крушки, захранвани от мини въздушни турбини, осветяват над 100 вида растения, които на всеки 15 мин се пръскат с дъждовна вода, събрана от покрива. Нивото на прахови частици и въздушни замърсители, навлизащи отвън, вътре остава ниско. Вътрешните стени, които обикновено се пълнят с въздух и някакъв изолационен материал, вместо това ще бъдат изпълнени със стрити мидени черупки и изсушени водорасли. Те не само са чудесен звукоизолатор, но и изсушените водорасли са силно алкални и могат да абсорбират влага до десет пъти повече от собственото си тегло. В тази сграда няма риск от образуване на гъбички, а пръскането срещу акари със силни химикали просто не е необходимо. Защо? Защото въздушните потоци и използваните при строителството материали контролират влагата и поддържат рН-то алкално.

В тази книга не мога да опиша всичко подробно, но мога да кажа, че приложението му изисква цялостно разбиране на начина на действие на системата, а не просто следване на някакви правила. Бих искал все пак да споделя опита си с Училището за високи технологии в Сан Диего. Училището изгражда магазин в сградите на старо военно поделение. В миналото те са били използвани за поддръжка на самолети и лодки, така че стените на практика представляват огромни прозорци. Никой не може да си мечтае за по-добра слънчева осветяемост. През лятото обаче сградите и особено тези с южно изложение се превръщаха в истински парници. На всички беше ясно, че охлаждането посредством климатици ще е твърде скъпо, затова беше решено, че е най-добре просто да бъдат спуснати огромни завеси отгоре до долу. Завесите спират светлината и това води до намаляване на количеството енергия, нужно за охлаждане. До тук добре. Това е пример за причина и следствие; просто и практично решение. Нека обаче разгледаме същата ситуация от гледна точка на опита, натрупан в Зелената зона в Швеция, разработена от Андерс Найкуист.

Пред или зад прозореца се слага второ прозрачно стъкло, като пространството между тях се разделя на секции. Всяка втора секция е пълна с нагънато алуминиево фолио, а задната й страна е покрита с черен цвят. Както можете да се досетите алуминият привлича топлината и отблъсква светлината. Черната повърхност поглъща топлината и температурата се покачва до 100 градуса. Горещият въздух се издига нагоре и преминава през вертикална шахта. Насочва се през топлообменник, който работи подобно на хладилник. Знаете ли как работи един хладилник? Горещият въздух се изпомпва през среда, след което остава само студен въздух. Можете да усетите, че от задната част на хладилника ви излиза топъл въздух, докато студеният остава вътре (още един пример за въздушни потоци). И така горещият въздух, генериран от огромния прозорец се използва за охлаждане посредством топлообменник. Светлината продължава да прониква свободно, докато при предното решение нейният поток бе блокиран. И още една добра новина: студеният въздух се генерира на покрива. А какво прави студеният въздух? Пада надолу.

Консултирах безплатно Училището по високи технологии как могат да превърнат този гълтач на електроенергия в истински пример за пестене на средства и използване на потоците на светлина, въздух и енергия. Поради бюджетни ограничения пет години по-късно проектът все още не е осъществен. Автомобилният производител, Форд, компания, която не се слави с кой знае каква устойчивост или енергийна ефективност, инсталира абсолютно същата система в своя автомобилен салон в Умеа, Швеция. Вредните газове, които се отделят при работата на автомобилния двигател, се неутрализират от живия филтър, изграден с помощта на няколко стотин растения. Понякога компаниите могат да бъдат впечатляващ пример. Надявам се, че опитът на Форд в Швеция, спестените от тях средства, осигурените здравословни и приятни условия и конкурентното предимство ще вдъхновят много други да си представят една система от структури, позволяващи свободно движение на потоците въздух, светлина, звук, енергия, материя и хора! Това е още един пробив в Изкуството на Синьото.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.