Петте типа интелигентност I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 9

Разгледахме теорията на взаимовръзките на макро ниво – Земята и Вселената, както и на лично ниво – как храната влияе върху тялото ни. Имаме представа за това как Синята планета е еволюирала от хаоса в една богата и разнообразна жива система, превръщаща енергията във взаимовръзки. Имаме идея как същата взаимосвързаност, която важи на макрониво, може да бъде приложена и към микрокосмоса на нашето тяло. Време е да помислим и за метафизичното ниво. Няма нищо изненадващо. Всичко е взаимосвързано. И единственото предизвикателство се състои в това, че още не сме го осъзнали.

Чували ли сте за Масару Емото, японският гуру на водата, който демонстрира с прекрасни изображения как емоциите ни влияят върху водните кристали? Гледали ли сте видеоклиповете на Александър Лаутервасер, който показва как звуковите вълни карат водните капки да танцуват според предварително зададен ритъм (както споменах в предната глава)? Чели ли сте книгата на Виктор Шаубергер, който описва живата вода? Името на Пол Шац говори ли ви нещо? Макар че академичната общност едва ли би приела тази хора за „учени”, те ясно доказват, че водата е нещо повече от водород и кислород, рН и повърхностно налягане. Цялото винаги е повече от сумата на отделните си части и това цяло е свързано и с мозъка ни.

Макар метафизичният компонент да заслужава за него да бъде написана отделна книга, тук бих искал да разширя традиционното възприятие за интелигентност или IQ, която се измерва чрез научно-обосновани тестове. Освен нея трябва да споменем и емоционалната интелигентност, вдъхновена от дейността на Карън МакГоун. Можем да свържем академичната и емоционалната интелигентност и изкуството. Способността да изразяваме себе си, чрез изкуството – танци, музика, рисуване, скулптура, също е вид интелигентност, която твърде често се губи в този свят на количествени измервания и рационализация.

Четвъртата ключова интелигентност, за която говорихме досега, е способността ни да мислим и действаме системно, да откриваме взаимовръзките и да виждаме това, което досега е оставало скрито за нас. Цялото внимание е насочено към академичната интелигентност, изкуствата и емоциите едва се развиват, а способността ни да откриваме взаимовръзките почти никога не се насърчава. Не мисля, че трябва да избираме между един или друг тип интелигентност; вярвам, че трябва да развиваме всички едновременно.

Но за какво ни е да овладеем тези четири типа интелигентност, ако няма да ги използваме за нищо? Това наричам петата интелигентност: способността да караме нещата да се случват. Способността да разбудим предприемача в себе си – човекът, който превръща фантазията в реалност и отвежда един продукт от идеята до пазара. Освен това желанието да променим нещо не трябва да е само заради някаква лична изгода, а за благото на обществото и света. Способността да превръщаме визията и дизайна в реалност, като поемаме риск и инвестираме време и упоритост, е уникална човешка черта. Както видяхме от примерите в предходните глави, проектите, свързващи реалностите в този свят, наистина водят до промени. Но никой от тези проекти нямаше да успее, ако не бяха неизвестните герои, като Джордж Чан, Паоло Лугари, Ашок Косла, Марио Калдерон, Маргарет Тагвира, Чидо Говера, Лушио Бруш, Карлос Бернал, Линда Тейлър, Роберт Хаспел, Шутинг Чанг, Денис Мачадо и още много други, с които имах привилегията да работя през последните години.

Тези хора са нещо много повече от предприемачи, които поемат риска и превръщат добрата идея в стабилно бизнес начинание, носещо пари. Искаме във всеки от нас да се зароди това желание за промяна; да отделим време и усилия; да излезем от удобния климатизиран офис и да попаднем в свят, в който никога не сме били; да действаме просто защото знаем, че има нужда и има място за подобрение на състоянието на милиони хора, дори и да трябва да започнем само от един.

Онези от нас, които са имали щастието да станат родители, биха искали децата им да живеят при по-добри условия. Повечето родители си поставят за цел децата им да се справят много по-добре, отколкото те самите някога са мечтали. Но ако учим децата си само на всичко, което знаем, те никога няма да станат по-добри от нас. Ако прилагаме на практика само това, на което са ни научили родителите ни, никога няма да получим нещо по-добро от това, което са постигнали те. Светът еволюира и ние трябва да сме в крак с промените. Трябва да използваме тези неизбежни промени, за да разбудим творчеството си, да превърнем научно-обоснованата си визия и знания за взаимовръзките в заобикалящия ни свят, в реалност. Ако ние едва започваме да откриваме тази невероятна взаимозависимост, трябва да направим така, че нашите деца да открият повече връзки, отколкото някога сме си представяли.

За да позволим на обществото да се справи по-добре, дори много по-добре, трябва да създадем физическо, емоционално, умствено и творческо пространство за свободно генериране на нови знания и изследване на нови идеи, които могат да бъдат приложени на практика. Щом сте стигнали дотук, вероятно умът ви вече е отворен към любопитството, творчеството и нестандартното мислене. Вероятно сте ентусиазирани от това, защото също като мен чувствате, че то ви позволява да бъдете положително настроени и проактивни. Вероятно искате да създадете за себе си, децата си и общността си подобно пространство, в което можете да мислите положително и да се развивате в полза на общото благо. В края на краищата кой би могъл да намери радост и щастие в живота си, ако постоянно мисли и говори негативно, фокусирайки се върху лошото, вместо върху доброто?

Как можем да изградим за себе си това пространство, в което творческите промени се превръщат в планове, а плановете – в действия? Първото нещо, от което се нуждаем, е положителна нагласа. Време е да спрем да се опитваме да вършим по-малко злини и вместо това да се захванем да направим нещо добро. След като знаете, че изпускането на токсини в околната среда е вредно за здравето, според вас достатъчно ли е просто да изпускаме по-малко количество? И ако следваме същата логика, ще бъде ли достатъчно за един съдебен съдия крадецът да обещае, че отсега нататък ще краде по-малко? Разбира се, че не! Време е да продължим развитието си, като насърчаваме добрите неща в обществото. Тази творческа и положителна рамка на мислене трябва да се основава на стабилни научни познания.

Само наука, обаче, не е достатъчно. Освен академични знания се нуждаем и от емоционална интелигентност. Без значение дали в училище или в офиса, никой от нас не може да бъде мотивиран от безкрайни часове еднообразна работа и пълна емоционална неангажираност. Когато в живота ни липсва страст, на мозъка просто не му е интересно да работи. Творчество, основано на науката, не означава всеки от вас да получи докторска степен, а да има желание да прави нови открития, да изследва непознати територии и да не спира да задава въпроси, за които не винаги ще намира готови отговори.

Един истински учен не може да отдели науката от страстта и радостта – в живота има и от двете. Можете ли да си представите Жак Кусто – изследователят на морските дълбини, или Джейн Гуудал – кралицата на шимпанзетата, да говорят безстрастно за работата си? Страстта често се подхранва не от една научна сфера,а от науката, която обединява всичко в един свят на реалност, възможности и взаимовръзки. Това, което радва и мотивира децата от детската градина до гимназията са дейности, които ги вдъхновяват и им помагат да разберат как работи светът и как отделният индивид е свързан с него. Децата изпитват нужда да осъществят промените, които всички ние се надяваме да постигнем. Мислите ли, че едно дете ще гледа безпристрастно телевизионен екран, на който показват как негови връстници умират от глад? Децата стават безчувствени само ако не могат да си представят как могат да променят нещата, т.е. ако не могат да си представят своята връзка със случващото се.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.