Петте типа интелигентност II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Как можем да създадем пространството и мотивацията, нужни за превръщането на идеите в реалност не само за нас, възрастните, но и за децата? Малките деца непрекъснато си представят разни неща, мечтаят, проявяват любопитство и експериментират. Те са естествено привлечени от дейности и материали, които изискват участието на всички сетива. Обичат да превръщат материалите в нещо ново. Харесва им да изследват камъни, мръсотия, кал, пясък, вода, лед, желатин, чакъл, миди, семена, слама, брашно, пера, глина, ориз. Окуражавайте ги и им позволете да създадат истинска бъркотия! Когато пораснем, никак не обичаме да чистим мръсотията, която често съпътства експериментите и откритията. Искаме всичко да е чисто и предвидимо.

Помните ли какво беше, когато бяхме деца? Излизахме и прекарвахме много време навън, играейки, наблюдавайки природата или просто не правейки нищо. Когато сме навън, можем да привлечем вниманието на децата към различни неща, а във всяко движение се крие някой научен принцип: катеренето, летящите хвърчила, плуването, сърфа, градинарството. За децата животът се състои в свързване на точките, категоризиране, разбиране на взаимоотношенията. От гледна точка на науката кафето, което учителите пият, може да насочи децата към гъбите, които могат да се отглеждат върху отпадъците от него; или примерно засаждането на дърво може да насочи мислите ни към това, че дървесината е богата на захари, които не развалят зъбите, а захарната тръстика е богата на фибри, от които може да се прави хартия. Експериментално можем да установим и че една обелка от банан, смесена с натрошена черупка от яйце и малко вода и лимонов сок генерират електричество, използвайки същите химически елементи и процеси, които карат сърцето ни цял живот да изпомпва близо 1900 литра кръв на ден. Време е да си възвърнем този рай.

Ако искаме да постигнем нещо ново и по-добро, се нуждаем от пространство, в което свободно да си представим всички тези взаимовръзки, а и много повече. И едва тогава можем да започнем да разработваме план или дизайн, но не от гледна точка на някакъв краен продукт или цел, а от гледна точка на процеса, който сам ще ни отведе до нещо ново. Процесът е по-важен от продукта. Удома творческите проекти и дизайни идват от неструктурирани скици, изречения, ролеви игри и дори танци. В днешно време обаче родителите са по-склонни да развиват в децата си онези умения, които ще им помогнат един ден сами да изкарват пари. А вместо това се нуждаем от свободно време – без бързане, без стрес, време, в което да помечтаем и да се настроим творчески. Животът ни се нуждае от повече спонтанност и неструктурирано време, което да прекарваме заедно. Радостта идва в онези моменти на непланирани открития. Децата, а и възрастните също, обичат изненадите – ето защо отварянето на подаръци е толкова забавно.

Отделете време и пространство, за да откриете нещо непланирано и неочаквано. Всяка година водя децата си на място, където никога досега не съм бил и откриваме всичко заедно, решаваме на момента и се радваме на тръпката от неочакваното, без значение лошо или добро. В началото на януари 2006г. заведох двамата си сина до Арктическия кръг. Това не е точно най-топлия и най-подходящия сезон за посещение на тези великолепни ледени полета. Бяхме решили, че ще се научим да оцеляваме в снега, подобно на Саами, коренното население на северна Швеция, Норвегия и Финландия, живеещо по тези земи вече над 10 000 години. Беше много, много студено. Приятелят ни, Ларс, ни научи как да палим огън в снега с тънки, влажни клони и как да си направим лагер сред ледените поля, издълбавайки в снега защитна преграда. Вторият ми син, Лоренц-Фредерик беше с измръзнали крака. Щом запалихме огъня, успя да стопли ръцете си, но краката му си оставаха студени. Ларс му каза да свали обувките си и да се поразходи в снега. Синът ми беше отчаян и последва съвета му, доверявайки му се насляпо. След като постоя няколко минути бос на снега, Ларс разтри краката му с масло от арника , каза му да си обуе чорапите и обувките, и никога повече не чухме сина ми да се оплаква, че му е студено на краката. Точно тези противни на всякаква логика случки, преобръщат разбиранията ни за студ и болка. В случая синът ми преосмисли разбирането си за болка.

Нуждаем се от пространство, в което можем да изпитваме болка, да си представяме необичайни неща, да преминаваме отвъд познатите ни граници, да се доверяваме на хората, които познаваме и да правим грешки без да съдим, да сочим с пръст или да бъдем вечно наблюдавани и защитавани от хора, които ни обичат, но не ни дават да рискуваме. Ученето понякога е неприятно и често създава бъркотия. Трябва да преоткрием какво харесваме, какво можем да понесем и как реагираме, когато се окаже, че вървим по грешен път. Умението да се учиш от трудностите и провалите е важно за успеха. Устойчивостта и упоритостта се смятат за елемент от емоционалната интелигентност, който е изключително важен за дълготрайния успех. Кой може да осъществи мечтата си само за един ден?

Като възрастни ние си създаваме своя собствена „атмосфера” и следваме удобни рутинни практики и навици, за да се защитим от изненадите и неудобното усещане да не знаеш кое е правилното действие. Това ни прави неспособни да се справим с неизбежните промени. Ние непрекъснато еволюираме и всичко около нас е в постоянно движение. Емоциите ни също се променят. Можем да възпитаме у себе си умение за учене през целия живот, като непрестанно опитваме нови неща и приемаме с чувство за хумор грешките, които правим. Това, което навремето е било болезнено изпитание, по-късно често се превръща в забавен анекдот. Когато през 1993г. бизнесът ми бе засегнат от сериозна криза и реших завинаги да се откажа от това безкрайно състезание по трупане на пари, един от най-близките ми приятели ми каза, че единственият проблем на тази криза, е, че се е случила твърде късно.

Далай Лама ни учи поне веднъж в годината да посещаваме място, където никога досега не сме били. Затова нека се впуснем в приключение и нека да видим как всеки един ще реагира на новата обкръжаваща среда. Нека се научим да разбираме стреса, на който са подложени другите и да владеем гнева си, когато нещата не се случват така, както ни се иска. Може би начинът, по който действаме, не е най-добрият възможен. Може би първо трябва да се отучим от някои неща, за да се научим да свързваме разнообразните феномени в едно идеално цяло, представящо най-доброто възможно решение за конкретното време и място. Не съществува една свещена истина. Има само временни истини. Когато се появят нови знания, нови връзки (колкото по-разнообразни, толкова по-добре), пред нас ще изникне нов хоризонт и заедно ще открием още повече нови взаимоотношения. Така ще бъде изградена една нова жива мрежа, каквато досега не сме виждали. Това е Дзен на Изкуството на Синьото.

Освен емоционалната тревога, свързана с опитването на нови неща, трябва да имаме предвид и факта, че когато сме изцяло отдадени и твърдо решени да постигнем нещо, ще направим всичко възможно да го получим. Трябва да окуражаваме всеки да следва пътя си в живота. Понякога е по-добре просто да се отдръпнем и да му позволим да опита, вместо да налагаме своето мнение и „мъдрост”.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.