Петте типа интелигентност III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Колко от вас си спомнят историята за предприемача, който напуснал университета, за да се захване с бизнес? Броят на милиардерите, незавършили университет, е невероятен – Стийв Джобс, Бил Гейтс, Майкъл Дел, Ричард Брансън. Разбира се броят на напусналите университета, които никога не са успели да направят толкова пари, е много по-голям. Но може би и те са следвали мечтите, съответстващи на способностите им и са решили, че в живота има по-важни неща от изкарването на пари. Например Вангаари Матаи, нобеловият лауреат, решил да се занимава със засаждане на дървета. Или Мохамад Юнус, който също получава Нобелова награда за това, че основава банка за микрокредитиране – нещо, което всички други смятали за загуба на време и средства. Или Ели Вийзел, друг нобелов лауреат, който в продължение на десетилетия показваше със своите действия, че ако към някого се отнесат несправедливо, в този момент той трябва да се превърне в център на общественото внимание. Попадали ли сте някога на информация за Аурелио Печеи, един от главните мениджъри на Фиат и Оливети, който успя да ангажира стотици политици, учени и бизнесмени в изграждането на визия за един свят отвъд стремежа към пари и материални богатства? Чували ли сте за Ашок Косла, решил да се откаже от удобната си позиция на професор в MIT и ООН, за да създаде най-голямата НПО в Индия, която осигурява питейна вода и три милиона работни места в селата?

Тези предприемачи в или извън сферата на бизнеса са били готови да зарежат всичко във всеки един момент, за да следват страстно своята визия. Или може би да следват своята страст без да имат ясна визия? Те са действали нетърпеливо и бързо, знаейки, че ще е нужно време, за да видят първите резултати. Правели са разлика между фантазия и визия. Фантазията е мечта, която никога няма да се сбъдне. Визията е мечта, която можеш да осъществиш. Мислели са и все още мислят в големи, дори в огромни мащаби. Не се ръководят от настоящата мъдрост, а са готови да променят бизнес модела и обществената логика. Време е да се вслушаме в мъдростта на четвъртия крал на Бутан, който при коронясването си заяви, че развитието не трябва да е просто стремеж към материално богатство, а стремеж към щастие, както е било заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. Стремеж към щастие… хубава идея, нали?

Нуждаем се от пространство, в което ще можем да мислим за неща, които никой досега не си е представял. В този свят трябва да сме готови да мислим за семейството и общността си и за това как може да насочим този огромен кораб – Синята Земя – в по-устойчива, справедлива, здравословна и щастлива посока. Не бих искал да казвам, че в момента сме на погрешен път. Но виждайки днешният свят и общество, надявам се ще се съгласите, че има доста неща, които можем да подобрим. Промяната към по-добро ще дойде само когато ние я осъществим. Когато усещаме, че имаме отговора на важен и спешен проблем, не трябва да изискваме от другите търпение и да чакаме всички да разберат какво е заложено на карта. Трябва да сме нетърпеливи и изпълнени със страст, а когато страстта бъде възпламенена искаме и можем да накараме Земята да смени посоката си на развитие доста бързо. Когато към вас се обърне един изпълнен със страст човек, неговата страст често заразява и вас. Всички трябва да имаме свое пространство и мотивация да мислим и действаме, като визионери и да откриваме взаимовръзките, които никой преди нас не е видял. Защо не?

Всъщност ние можем да бъдем новите предприемачи – да, с нашите тревоги, невероятни умове и способността си да откриваме взаимовръзки и да изследваме концепции. Заедно ние създаваме своето настояще и бъдеще. Трябва отново да се почувстваме като тийнейджъри, да събудим детето в себе си. Децата трябва да се чувстват оценени и да знаят, че идеите им се вземат насериозно, въпреки че нямат никакъв опит и средства. Това, от което всички се нуждаем, е усещане за неотложност, голям запас от енергия, желание да променим нещата и смелост да пристъпим в непознатото. Младият детски ум (без значение дали става въпрос наистина за дете или за възрастен, опитващ се да разбуди детето в себе си) е истински експерт в събирането на информация и в новите технологии. Децата са изпълнени със страст, те обичат музика, мобилни телефони и видео-игри и скоро ще гледат на лаптопите, като на отживелица, така както предишното поколение смята компютрите за отживелица. Децата по целия свят – от Бутан до Финландия – обожават своя iPhone или iPad, които без съмнение ще се превърнат в емблема на това поколение, каквато беше уокмена за нашето.

За да придобиете представа за типа взаимовръзки, съществуващи около нас, нека се върнем към примера с кафето. Така ще имаме идея докъде може да ни отведе „свързването на точките”, какви проблеми ще можем да разрешаваме успешно и как да мислим позитивно, дори когато всичко ни се струва ужасно. Този път нека вкараме в уравнението и Старбъкс. И така, ако си спомняте само 0.2% от кафето се използва, а 99.8% от растението се изхвърля, т.е. имаме фактор 500 . Това е „потенциалът”, който може да се използва за добавяне на стойност ако вкараме в употреба това, което сега хвърляме на боклука. Потенциал с фактор 500 не е зле, но не е достатъчно. Вече споменахме, че за всяка чаша кафе фермерът печели 1/10 от цента (или 0.001 долара). Кой е ходил в Старбъкс наскоро? Едно дълго кафе е около $3.00. Това означава, че Старбъкс изкарва 3000 пъти повече от фермера просто като добави гореща вода! Знаем, че нещата не стоят точно така, но все пак придобивате идея за мащаба на разликата между доходите на фермера и средствата, които сме склонни да отделим за чаша кафе.

Не, не ви предлагам да организирате бойкот срещу Старбъкс. Макар че някои хора имаха идея Грийнпийс да проведе кампания срещу кафето и неговите любители за това, че експлоатират фермерите и причиняват толкова много отпадъци. Само че ние ще погледнем на същата реалност от малко по-различен ъгъл. Целта е да останем положително настроени, да контролираме реакциите си и да не реагираме прибързано. Можем евентуално да се възхищаваме на Старбъкс за това, че ни демонстрират как просто прибавяйки гореща вода към смляното и изпечено кафе можеш да изкараш 3000 пъти повече отколкото струва суровия материал на световния пазар. Не е лошо да бъдеш вдъхновен от подобен бизнес модел, особено ако позитивно настроеният ти ум е готов да даде своя принос за изграждането на един по-добър свят! Може дори да ти хрумне някакъв бизнес, за който любителите на кафе досега не са се сещали! Това, което на едни се струва негативно, за други може да послужи като вдъхновение. Какви мечти може да вдъхнови този бизнес модел? Нека да разгледаме възможните взаимовръзки.

Някой предприел ли е следващата стъпка в системата с кафето? Старбъкс прибавят вода към крайния продукт, но фермера продължава да използва само 0.2% от растението. Какъв е реалният потенциал? Нека вземем тази прибавена стойност 3000, която получаваме като долеем вода на кафето, и я умножим с фактор 500, ако успеем да открием какво да правим с останалите 99.8% от растението, което днес изхвърляме. И така имаме истинска машина за пари с фактор 1.5 милиона. Просто си помислете какво би станало ако фермерът започне да използва отпадъците от кафе за отглеждане на гъби, чай и спирулина.

Сега вече говорим за истинско предприемачество. За съжаление настоящите бизнес модели са доста късогледи. Ако един фермер е беден, защото изкарва толкова малко от една чаша кафе, бизнес стратезите ще го насочат към решения, свързани само със самото кафе. Учебниците по икономика ще акцентират върху намаляване на разходите за производство, икономии от мащаба, съкращаване на работни места чрез автоматизиране на процесите, преразглеждане на разходите за дистрибуция и маркетинг. Един магистър по бизнес администрация веднага ще намери начини за управление на доставките и аутсорсинг, ще изгради една перфектна система от засаждането на растението до сервирането на кафето на крайния потребител.

Тази стратегия за ключовия бизнес, промила мозъка на всички с икономическо образование, никога не би се фокусирала върху използването на цялата биомаса. Тя се интересува само от продажбата на кафе и много малка част от приходите се използват за социално развитие или опазване на околната среда. Ако кафето не може да се конкурира на международния пазар, фермерът ще бъде посъветван да изкорени всички храсти кафе и да засее на тяхно място нещо друго. Срещали ли сте някога фермер, който с готовност зарязва традиция, предавана поколения наред, и се впуска в отглеждането на друга култура, която изобщо не познава? Точно това предлага Световната банка, когато осигурява финансиране, чрез фондове, целящи преструктуриране на местната икономика. И фермерите са принудени да се съгласят и да започнат да отглеждат маракуя и аспержи. Какво според вас ще се случи, когато 100 000 фермери заменят кафето с тези нови култури? Цените им на световния пазар ще паднат драстично и само „най-конкурентноспособните фермери” ще оцелеят. Останалите 90% ще трябва отново да преминат към отглеждането на друга по-перспективна култура, като за целта вероятно ще прибягнат до втора ипотека на фермата си. Вярвате ли, че според фермерите тази стратегия има бъдеще? Вярвате ли, че те с радост ще приемат глобализацията, защото тя прави продуктите по-евтини… но само за тези, които имат достатъчно средства да си ги купят?

А ако отпадъците от отглеждането на кафе служат за субстрат, в който виреят гъби и който след това може да се използва като фураж за животни, получаваме един кръговрат, при който се използват 100% от биомасата, а не само 0.2% Тъй като фермите се стремят към производство на максимално количество кафе, те не осигуряват храна за местното население. Ето защо фермерите са толкова привлечени от комбинацията растения-гъби-животни. Отглеждането на гъби и животни води до производството на 1000 пъти повече ценни аминокиселини в сравнение с кафето. Това позволява на фермера да осигури храна за децата си и да задоволи нуждите на местното население, като в същото време покрива и част от търсенето на кафе и гъби на световния пазар. При тези условия глобализацията изглежда доста по-смислена, нали?

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.