21 добродетели II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

И така, кои са тези добродетели? Без да се впускам в подробности, които са предмет на отделна книга, ще ви представя една таблица с наученото през годините. Някои добродетели, като прошка, споделяне, спестяване, скромност, уважение, труд и търпение се смятат за важни от векове, докато други могат да ви се сторят изненадващи, но именно те описват новия обществен договор, който се оформя постепенно през последните години. Не е изненадващо, че новото поколение настоява за радост и творчество. Все пак, когато си млад и „невинен”, си представяш как чрез въображението си можеш да изградиш своето бъдеще и съдба. Следващото поколение, което предпочитам да наричам настоящото поколение, защото трябва да му се доверим, че именно то ще успее в това, в което ние сме се провалили, поставя като основен приоритет устойчивостта. Трябва да живеем устойчиво, а това ново поколение расте в дома на родителите си, където за устойчивост само се говори, без реално да се практикува.

1. Съвместна отговорност – Дървото израства, благодарение на слънцето, водата, бактериите, гъбичките, микроводораслите и животните… Това, което за дървото е отпадък, се превръща в хранителни вещества от други видове. Дървото дава това, от което не се нуждае и в замяна получава неща, за които никога не е молило.

2. Прошка – В природата няма затвори, нито съдии. Природата приема грешките и се справя дори и с прекомерната сила без да използва агресия.

3. Споделяне – Велвичията е най-старото живо растение на Земята. Живее в пустинята и средната възраст на екземплярите е 2000г. Тя споделя събраната сутрин роса, а при дъвчене на листата й се поемат усвоените от корените й минерали.

4. Скромност – Малки и незабележими гъбички в корените на дърветата могат да осигурят оцеляването им в саваната. Микоризните гъби живеят под земята, но позволяват на места, владени от пустините, да изникнат величествени гори.

5. Уважение – Червеите живеят в тъмното и не виждат, но имат пропорци-онално най-големите черва в цялото животинско царство и могат да преработят всичко. Те променят сместа от ензими в зависимост от храната (и токсините), които трябва да смелят.

6. Производителност – В природата отпадъците на един са храна за друг в един без-краен цикъл на хранителни вещества и енергия, благодарение на слънцето и съхранената в минералите енергия. Нищо не се губи; всичко, ненужно за един, е храна и енергия за друг.

7. Работа – Водният хиацинт отчаяно се опитва да превърне изгубените при ерозията хранителни вещества в биомаса. Хората обаче не го разбират и вместо да оценяват тази негова способност, го смятат за инвазивно растение, което трябва да бъде унищожено.

8. Устойчивост – Стара пещ за цимент се превръща в система, която връща
хранителните вещества в почвата. Пещта е идеална среда за развитие на анаеробни и аеробни бактерии, които превръщат отпадъците в енергия (метан).

9. Творчество – Хората използват творчеството си, за да решават проблемите един по един, да ядат захар само от захарна тръстика, да сглобяват неща, които не знаят как да разглобят. Всяко растение, животно, гъба или бактерия може едновременно да изгражда и да разгражда. На хората явно им липсва творчество.

10. Спестявания – Хората трябва да си припомнят, че след тях идват и други поколения. В природните системи никой не консумира повече от необходимото или от произведеното от системата. Създаването на потомство често се определя от наличието на храна.

11. Радост – Природата създава толкова много видове и алтернативи, че понякога ни се струва, че го прави само за забавление. Само в Сиера Невада де Санта Марте има 300 вида орхидеи. Те са истинска радост и удоволствие за окото.

12. Отворени системи – Науката се основава на разбирания за „затворени системи” и ние се ограничаваме само до наблюдението или сравнението им. Природните системи са преплетени и комбиниращи се в една отворена система.

13. Търпение – Живеем в свят на мигновено удовлетворяване на всичките ни
желания. Това ни прави нетърпеливи. В природата търпението е от ключово значение, защото е просто невъзможно да искаш всичко веднага. Бактериите се размножават за секунди, водораслите – за минути, гъбите – за няколко дни. На растенията и животните им е нужно много повече време.

14. Познаване на ограниченията – Когато едно дърво достигне 20м. височина, то не решава, че щом е стигнало до тук, ще стигне и до 40м. Хората изглежда мислят по различен начин и все искат нещо повече и по-голямо, надхвърляйки ограниченията. Единственият начин за успех е да прекрачим границата. А това често води до причинени от хората катастрофи, за които обвиняваме природата.

15. Адаптация – В природата няма стандартни решения. Всичко е местно или адаптирано към местните условия, особено към наличните ресурси и изградените взаимовръзки.

16. Диалог и обратна връзка – Малко хора знаят, че бактериите комуникират помежду си. Разбира се те си нямат азбука, но ако не се научим да общуваме не само помежду си, но и с всички други природни видове, едва ли ще успеем скоро да направим този свят по-устойчив.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.