21 добродетели I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 10

Просто си представи да направиш бедните хора щастливи
Габриел Гарсия Маркез, Нобелов лауреат по литература

Интелигентността е важна, но добродетелите стоят в сърцето на всяко човешко същество. Когато ме поканиха да участвам в разработването на учебна програма за гимназисти, която да привлече вниманието им към етичното поведение, се сетих, че като тийнейджър изобщо не ме интересуваха етичните норми, които учителите и родителите ми се опитваха да ми наложат. Езикът, който използваха и отношението им към добродетелите се сблъскаха с радостта ми от живота. Баща ми изостави майка ми, въпреки че „лоялността е моята чест”, както пишеше на кръста, поставен над вратата ни. Забелязах, че възрастните проявяват двойствен морал, като казват на децата да не крадат, а в същото време смятат за герои мениджъри, чиито компании замърсяват по-малко, но все пак замърсяват. Не ви ли се струва странно, че някой, който краде по-малко си остава крадец, а някой, който замърсява по-малко е герой? Избирайки по-малкото зло, все пак вършим зло. Трябва да намерим начин да правим повече добро. Спомних си и спора с учителя по етика, който се опита да ни обясни, че децата трябва да обичат родителите си, което е прекрасно, но не трябва ли и родителите да обичат децата си? С годините научих, че успехът води до завист и така наречените приятели ти обръщат гръб, заради пари, сигурност и слава. Като бунтуващ се тийнейджър ми се струваше, че не само децата трябва да учат за етиката и добродетелите, но и на възрастните няма да им навреди малко опресняване на знанията. Имайки предвид своя опит, се запитах дали нещо се е променило за по-малко от поколение. Търсенето на начини за представяне на добродетелите пред младежите се превърна в упражнение по превръщане на магията на науката и биоразнообразието на Синята Планета в зов за пробуждане на желанието на всеки един от нас да бъде добър.

В живота Наука и Добродетели имат малко общо. Разказвах на група гимназисти в Колумбия за велвичията, пустинно растение, което има уникалната способност да улавя утринната роса, подобно на намибския пустинен бръмбар. Повечето ученици бяха доста разсеяни и не слушаха внимателно. Когато обаче научиха, че велвичията е най-старото растение на земята, че средната възраст на екземплярите е 2000г., че размножаването може да отнеме 70 години и че това растение споделя влагата и хранителните вещества с всеки… който сдъвче листата му, учениците вече бяха много по-заинтригувани. За тяхна изненада следващото упражнение беше да опишат какви добродетели откриват във велвичията. След кратък размисъл им хрумнаха неща като щедрост, споделяне, отговорност, упоритост, търпение… За домашно им бе дадена задача да посочат кои хора в тяхната общност притежават добродетелите, демонстрирани от това пустинно растение.

Предметът не беше наречен „Етика”, защото самото име щеше да отблъсне учениците. Уроците бяха за Уникални феномени в света на природата. Звучеше, като предаване по Дискавъри, а аз го представях едва ли не като водещ по Енимъл Планет. След като учениците вече бяха развълнувани и привлечени от характеристиките на това уникално растение, те избраха една основна добродетел, която го описва най-добре, а след това и представител на местната общност, който въплъщава тази добродетел. През учебната година бяха разгледани общо 21 изключителни представители на растенията, животните, гъбите и водораслите, а учениците получиха едно дълбоко разбиране за действието на симбиозата и екосистемите. Синята Земя бе обяснена както никога досега, като вдъхновение за проява на добродетели. Това е Дзен! В същото време учениците успяха да свържат тези последни открития в еволюционната теория с местната общност – от редактора на местния вестник, през производителите на хляб и месо, до домакинята и социалния активист. Тези 21 примера от природата и свързаните с тях 21 местни герои бяха събрани в книга, публикувана в деня на дипломиране на учениците.

Какво според вас мисли местната общност за този буен клас тийнейджъри? От психологията знаем, че когато деца говорят за природа и етика, добродетелите, които приписват на членове от своята общност, се отразяват и на тях самите. Родителите и местните лидери смятаха, че това е най-добрия клас, излязъл от тази гимназия. Всяко дете се справяше отлично с уроците по етика и различни науки. С годините това упражнение бе проведено с различни деца от цял свят с променливо ниво на успех. То ни помогна да разберем кои добродетели цени новото поколение (във връзка с Природата).

Ако програмата беше проведена в Сингапур или Япония, където децата са доста дисциплинирани и думата на учителя е закон, резултатите щяха да са напълно предвидими. Програмата обаче бе изпробвана за първи път в Колумбия – страна която не се слави с особено високи етични стандарти. Първата книга вече бе публикувана в Манизалес, Колумбия през 1997г. Вярвам, че трябва да гледаме света „през очите на децата си”. И той ще ни се стори наистина много различен. Логиката на добродетелите, която научих, благодарение на децата, ни помага да разберем по-добре този свят на взаимовръзки, който постепенно се разкрива пред нас. Добродетелите са навсякъде – особено в екосистемите, които ни заобикалят и поставят основата на живота, от който зависим.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.