21 добродетели III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Желанието на децата още от съвсем малки да живеят устойчиво е било демонстрирано многократно. Най-ясно разбрах това, когато бях поканен да говоря с група от 3 до 5-годишни деца в училището Монтесори в Санта Фе, Ню Мексико точно по времето, когато регионът бе засегнат от силна суша, която доведе до проблеми с водоснабдяването. Всяко семейство бе помолено да използва вода само за задоволяване на най-неотложните потребности. Миенето на коли и поливането на моравите бе напълно забранено. Училищният директор ме помоли да споделя с децата няколко идеи как да пестят вода удома.

Влязох в стаята, пълна с деца, насядали по пода, носейки половин чаша вода. След като учителят ме представи се настаних сред децата. Последва миг на тишина, в който огледах стаята, повдигнах чашата с вода и я посочих, задавайки въпроса „някой иска ли да се изпишка в чашата с вода?” Тези думи малко стреснаха децата. Те се спогледаха притеснено и накрая едно момче от предните редици се осмели да каже „не пишкаме в чаши с вода”. След още миг мълчание попитах децата „Кой има куче вкъщи?” и над половината вдигнаха ръка. „А как пишка и ака кучето?” Последва подробно описание и демонстрация. Децата се развеселиха и атмосферата стана по-спокойна, без напрежение, докато не повдигнах отново чашата си и не попитах пак „някой иска ли да се изпишка в чашата с вода?” Този път едно момче от задните редици извика „Ние не правим така!” Не казах нищо, огледах стаята и сред учениците пак се настани известно притеснение, докато не попитах „Кой има котка вкъщи?” Описанията и демонстрациите започнаха наново, но този път в тях присъстваше и котешката тоалетна. „И мирише ли тя?”, попитах. „Разбира се, че не, само трябва да я сменяш веднъж седмично.” Децата се забавляваха да разказват и показват как котките ползвали котешката тоалетна и как женските и мъжките котки го правели по един и същ начин.

Този път само трябваше да повдигна чашата в ръката си и половината деца извикаха „неееее”, а едно момиченце дори добави „глупчо!”. Ставаше все по-забавно, а учителят им вероятно се страхуваше, че нещата излизат от контрол. Попитах „кой има канарче вкъщи?” и навярно за част от секундата на децата им е минало през ума как птичето прелита над учителя им и точно тогава на глава му пада птиче ако. Впечатляващо е, че където и по света да разказваш тази история, децата винаги си представят тази забавна картина на птиче ако, падащо върху учителя им. Децата бяха забелязали, че птиците не отделят твърдите от течните вещества, а също така знаеха, че клетката им трябва да се почиства веднъж седмично. Когато отново вдигнах чашата си, цялата стая се разшумя. Попитах ги „Предполагам, че вече не носите памперси; какво беше първото нещо, което направихте тази сутрин след като се събудихте?” Няколко деца се загледаха в пода, избягвайки погледа ми, други се замислиха, търсейки връзката и след 10-15 секунди част от тях се хванаха за главата и възкликнаха „изпишкахме се в питейна вода!”.

След подобна презентация е нормално да получа обаждания или мейли от родителите на децата. Този път обаче те дойдоха от отчаяни майки и бащи, питащи какво да правят с дъщеря си, която отказвала да отиде до тоалетна и настоявала, че щом котката може да ползва котешка тоалетна, защо да не може и тя, и че при недостиг на вода най-глупавото нещо, което можем да направим, е да пишкаме в питейната вода. Родителите просто не можеха да проумеят това, което децата бяха разбрали веднага. Децата никога не забравят и не прощават, че родителите им правят изключение за птиците, котките и кучетата, но самите те продължават да пилеят този най-ценен ресурс на Синята Земя. Знам, че някои от момичетата от онзи клас бяха толкова упорити, че на родителите не им остана друг избор, освен да си инсталират суха сепарираща тоалетна. А „бедните” им майки и бащи бяха принудени също да я използват, за да запазят мира удома.

Този пример е тясно свързан с петата интелигентност – способността да караме нещата да се случват. Нашето поколение може да говори много за устойчивостта, но не е наясно с това, което реално може да направи. Дори и да прочетем книга от сорта на „50 начина да спасим Земята”, знаем прекрасно, че ще попаднем в капана на простите, бързи „решения”, които реално не оправят нищо. Мислили ли сте някога за биоразградима пластмаса от царевично нишесте? Разглеждали ли сте последствията от използването на биогорива от царевица? Дали пластмаса или гориво, което прави храната по-скъпа са наистина устойчиви? Съгласни ли сте, че когато хората гладуват не може да става въпрос за устойчивост? Когато вместо да се използва за храна на хора и животни, царевицата се превръща чрез тройна химична реакция в пластмаса, тази биопластмаса може и да е биоразградима, но в никакъв случай не е устойчива. А ако някога можехме да попитаме пластмасата и да получим отговор от нея, тя изобщо нямаше да помни, че е направена от царевица, заради сложните химически преобразувания. Когато вместо да служи за храна на хора и животни, царевицата се използва за производство на биогориво, което годишно на акър дава десет пъти по-малко енергия от което и да било тропическо растение, тогава това биогориво е всичко друго, но не и устойчиво.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.