Учене срещу преподаване II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Ученето означава да виждаш връзките сред феномени, които не си забелязвал досега.
Вацлав Хавел

В днешно време хората би трябвало да притежават инструментите и гъвкавостта на ума, необходими за намирането на уникални решения на ситуации, които се променят в зависимост от мястото и времето. За днешното поколение бързата и постоянна промяна е нещо обичайно. Новите модели мобилни телефони, лаптопи, iPad и iPhone – всъщност всички технологии – създадоха едно поколение, което не се страхува само да научава как работят новите неща. Просто така се случват нещата – забрави за четенето на упътвания и инструкции, просто вземаш iPhone-а и действаш! Тъй като целта на използването на петте типа интелигентност е постигане на здравословен стил на живот, удовлетворяваща професия, хармонично общество и устойчив свят, тази адаптация към променящите се решения навярно е най-важният фактор за успех на настоящата образователна система. Решенията трябва да се адаптират към реалността, в която живеем и към очакванията ни за едно по-добро бъдеще. Те просто не може да са едни и същи навсякъде.

Ако предложим едно и също решение за даден проблем, независимо в коя част на Америка или света се среща той, все едно отричаме индивидуалността, културата, традицията, историята, биоразнообразието, местните екосистеми и силата на съвместната еволюция. Образованието трябва да развие в децата способността да разбират местните условия, да оценяват уникалните ситуации и да си представят множество варианти за решение. Това означава, че вместо да учим децата на всичко, което знаем, трябва да им дадем основата, която ще им позволи да научат всичко, което имат нужда да знаят, за да могат да осъществят онова, което е най-добро за всички.
Препрочитайки предходните глави, се питам защо в училище никога не ни научиха, а и сега не учат децата ни да мислят системно, да откриват взаимовръзките, които очевидно създават едно пространство на иновации и промени. Ако за нас е прекалено късно, то трябва да се опитаме поне да дадем шанс на децата си. Защо програмите, които носят множество ползи не са част от учебния план? Защо дисциплината е толкова важна? Защо не приемем децата, които не са избрали един конкретен предмет, а харесват всички?

Ние, възрастните, никога не сме се сблъсквали с този начин на мислене и действие. Ние сме ръководени от Хомо Икономикус, човекът, който се стреми към пари, като превръща оскъдните ресурси в поток от приходи, позволяващ развитието на търговията. Това вече е в миналото. Но разглеждайки печатните и електронни материали за начално, средно и дори висше образование, почти не откриваме рамки за системно мислене, което би позволило на децата лесно да открият скритите взаимовръзки, които могат да дооформят мечтите им и да ги подготвят за живота. Учебната система с отворен край трябва да се превърне в част от учебната програма в училищата.

В тази книга непрекъснато ви окуражавам да „свързвате точките”. Способността да мислим и лекотата, с която откриваме взаимовръзките наричам четвъртата интелигентност. Тя може да бъде определена и като личностна черта, свързана с качества, като гъвкавост, адаптивност и възприятия, все неща, характерни за хора, които умеят да намират нови пътища и възможности. Каквито и да са вродените качества на човек, всеки един трябва да се стреми да мисли системно, да бъде новатор, който постоянно да търси нови взаимовръзки. Възрастните, които се стремят към творчески решения, са създали един здравословен начин на живот в един красив и уютен дом. Те желаят да изградят едно хармонично и устойчиво общество, в което хората няма да мислят само за себе си и за настоящото поколение. За да изградим едно по-хубаво бъдеще, трябва да подготвим по-добре за него следващите поколения.

Въпросът е как да създадем една образователна система, която да подготви всички деца за живота, така че да няма повече нещастие, бедност и болести. При настоящата система децата просто наизустяват факти и формули без те да имат никаква връзка помежду си. По физика всяко дете ще научи закона за гравитацията на Нютон и за това как ябълките падат от дървото, но никой няма да се запита как те изобщо са се покачили там. Колко деца ще осъзнаят, че дърветата не могат да растат във вакуум, макар законът на Нютон да е валиден само при условие, че ябълката… пада на земята в условия на вакуум. Колко реален е светът на науката, след като децата не знаят дори откъде идва храната им?

Рутинното преподаване не само премахва творчеството, но и възпрепятства естествената склонност на децата да търсят взаимовръзките, което води до бързо забравяне на наученото. Повечето възрастни са учили геометрия и химия като задължителни предмети в гимназията. Но като изключим инженерите и архитектите, колкото от вас си спомнят съдържанието на тези предмети? Няма нужда да ви убеждавам, че голяма част от днешното образование е откъснато от реалността, която виждат децата. Отговорите на изпитните тестове са добре известни на учителите – в тях не може да има нищо нестандартно. А в най-лошите случаи едни и същи тестове се използват вече 20 или 30 години! Няма ли да е прекрасно да дадем на децата въпроси, чиито отговори учителите не знаят? Обзалагам се, че децата, знаейки, че учителите не разполагат с отговори, ще направят всичко по силите си да намерят решенията. И съм сигурен, че ще успеят.

Създадох учебен план за деца, който е изграден изцяло върху различни приказки. Една от тях, „Кралят на сърцата” разказва за сърцето на китовете. Чрез тази история децата научават едновременно за електричеството, помпите, хранителните вещества и разликата между фантазия и визия. В приказката се казва, че китът изпомпва близо 950 литра кръв при всеки удар на сърцето си, благодарение на „разни неща” в храната му. Макар учителите да не знаят какви са тези „неща”, от опит мога да кажа, че на децата (независимо в коя точка на света се намират) им трябват не повече една-две седмици, за да разберат, че става въпрос за натрий, калий и калций. Когато попитах един психолог как става така, че не просто едно или две деца научават фактите, а целият клас ги знае, тя ме попита „А как според теб децата научават мръсни думички?” Да, едно дете научава значението на думата, другите започват да любопитстват и преди да се усетиш всички вече я използват. Нищо ново, така са се случвали нещата векове наред.

В своята същност животът е сложен и разнообразен. „Мрежата” на живота постоянно се променя и еволюира със случващото се във и около обкръжаващата я общност. Нашето поколение има склонност да търси само един завинаги верен отговор, а не цяла съвкупност от решения, които може би – само може би – в бъдеще ще се променят, а заедно с тях ще се променят и резултатите. Затова не е изненадващо, че общностите често не могат да решат проблемите си, защото те просто не успяват да открият взаимовръзката между възможностите, които се разкриват пред очите им. Можем да сме изправени пред два огромни проблема, но никога да не ни хрумне, че можем да разрешим всеки от тях, използвайки другия. Общностите и обществата са способни да задоволяват основните нужди на всички и да надграждат вродените им способности, адаптирайки се към специфичния начин на живот, към който всеки от нас се стреми.

Примерно, малко хора са наясно, че решението да станеш вегетарианец, за да спасиш животните от жестоката им съдба, може да доведе до изсичане на дъбовите гори в Китай. След като човек научи, че китайците унищожават дъбовите си гори, за да снабдяват света с гъби (като шийтаке, например), това знание заменя едно вярване, основано на погрешна логика. И така любителят на шийтаке може да преосмисли избора си да предпочете гъбите пред месото и да вземе едно по-информирано решение. Какво може да е то? Да купува друг вид гъби, да предпочита само шийтаке, отгледани от местни земеделци или да започне сам да си отглежда гъби върху отпадъците от кафе! Както казах в началото, не обичам забраните. Вместо това ви предлагам да се опитате да разберете по-добре света, като откриете взаимовръзките, които досега не сте забелязвали и видите решенията, които са оставали невидими за вас. Знаехте ли, че кафето и чаят имат твърда дървесина? След като тази взаимовръзка бъде открита, става ясно че отпадъците от подкастрянето на дърветата могат да бъдат използвани за отглеждане на гъби без да се налага да бъде отсечено дори и един дъб. И така ябълковите овощни градини също могат да се превърнат в места за отглеждане на гъби.

Друг пример, който можем да дадем, е биоразградимата пластмаса. Какво да правим, щом пластмасата, направена от царевично нишесте вдига до небето цените на тортилите в Мексико? Нека да разгледаме възможността за производство на пластмаса от хранителни отпадъци, както вече се прави в Япония. Вместо да произвеждаме пластмаса от нишесте, извлечено от царевицата, по-добре просто да си се храним нормално и да събираме всички хранителни отпадъци от ресторантите. Един прост процес позволява извличането на нишестето от остатъците от храна, а след това с помощта на гъбички получаваме съвсем същата пластмаса, която се произвежда от царевично нишесте. Първо се храним, а с останките от храната правим пластмаса. Така цената на царевицата не се покачва, не отнемаме храната на бедните и в същото време реализираме мечтата си да ползваме пластмаса, която не е произведена от извлечени от петрола съединения. Смислено ли ви се струва това?

А какво ще кажете за екологичните почистващи препарати? Знаете ли, че повечето от тях съдържат палмово масло, а за да се задоволи увеличеното му търсене, се изсичат милиони акри тропически гори? С унищожението на горите намалява и естественият хабитат на орангутана и този примат днес е застрашен от изчезване. Съществуват десетки примери, които показват пълно неразбиране на действието на целите системи. Просто не виждаме взаимовръзките и бизнесът не е готов да се раздели с идеята си за една основна сфера на дейност. Магистрите по бизнес администрация се фокусират само върху единствения бизнес, който познават, а финансовите анализатори се занимават само с единствения сектор, който наблюдават.

Спомнете си, че Старбъкс може да изкарва 1.5 милиона пъти повече от кафето, отколкото печели днес. Ако ние и хората около нас започнем да разбираме бързо еволюиращите взаимовръзки, всички инстинктивно ще се научим да откриваме онова, което до момента не е било така очевидно. Хората са по природа любопитни и откриватели и онези от нас, които съумеят да видят разликата между изолираните проблеми и взаимосвързаните предизвикателства, ще успеят да намерят и възможностите. Учебната система може да развие умствените ни способности да виждаме цялото, дори и ако понякога връзките съществуват само във въображението ни.
Производството на питейна вода е приоритет. Не са много градовете и общностите, които не страдат от силен недостиг на вода. А дори и в момента нуждите им да са задоволени, много хора се питат откъде ще идва водата им в близко бъдеще. Обратната осмоза се е наложила като стандартна практика, но възникват и нови системи, чрез които водата се пречиства без да се използват филтри, мембрани или химикали. Пречистването се осъществява чрез завихряния, които са характерни за всички водни и въздушни потоци. Знаем, че най-краткият път между две точки е правата линия, но това със сигурност не е най-енергийно ефективният път. Ако искаме с булдозер да си проправим път от една точка до друга, трябва да вземем предвид огромното триене и съпротивление. Водата, обаче, образува завихряния, които увеличават налягането и твърдите частици се събират в центъра, при което се образува нещо, като дюза, която изхвърля нечистотиите. Този цикъл може да се повтори 3-4 пъти, докато накрая получим напълно чиста вода, използвайки единствено законите на физиката.
В Алиса в Страната на чудесата историите бяха навързани по най-невероятен начин и сякаш никога нямаше да имат край, докато в един момент Алиса не се събуди и всичко се оказа само един сън! Децата интуитивно мислят и действат в рамките на взаимосвързани и дори обратни на всяка логика системи, в които алтернативите са в изобилие. Възрастните постоянно напомнят на децата си и на себе си какво е и какво не е, в какво да вярват и в какво не. В много случаи обществото приема тези вярвания и позволява мечтите и визията за един по-добър свят да бъдат заменени от една съмнителна логика, вместо смело да се отправи в търсене на собствената си истина.

Трябва да съхраним усещането си за магия и чудеса, което продължава да ни привлича към Природата. Трябва да изживяваме, изучаваме и откриваме скритите връзки преди съвсем да сме се пристрастили към телевизора и компютрите. Трябва да усещаме страстта, която идва с изграждането на нашия малък свят, в който бихме искали да живеем. Някой, който никога не е опитвал портокал, няма да знае какъв е вкусът му, докато не отхапе сам първото парченце. Ако никога не сте слушали Моцарт, няма как да си представите колко хубава е музиката му. Ако никога не сте поглеждали на реалността около нас, като на един огромен взаимосвързан свят, няма как да усетите удоволствието от положителното мислене и да си представите логични решения, основани на науката, които могат да променят всичко още сега. След като вече сте наясно с това, нека опитаме Дзен и Изкуството на Синьото.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.