Свобода, Равенство и Братство

Вече на няколко пъти е ставало дума за тези три качества. Те са се превърнали направо в клише покрай френската революция, но са и важна част от антропософския мироглед на Рудолф Щайнер и могат да ни научат на някои любопитни неща.

Ако разгледаме например концепцията за триединството на социалния организъм, то може да се каже, че се стремим към равенство пред закона, братство в икономиката и свобода в гражданските инициативи. Така би изглеждало едно много по-съвършено общество.

Ако разгледаме Европа и нейните региони и качества, то можем да кажем, че отговорни за постигане на икономическото братство чрез волята са предимно наследниците на келтите, тоест шотландци и ирландци, западно-европейците. Никак не би било чудно ако една излизаща от ЕС Великобритания се разпадне. Северна Ирландия може да се присъедини към Ейре и да продължи пътя си като държава в еврозоната. Същото важи и за Шотландия.

Отговорни за постигането на равенството пред закона и в политиката чрез ума открай време са си немците. Можем ли да свържем доброто бъдеще на Европа малко закони и небюрократично управление? Трудно е да се каже дали ще се получи, но друга възможност няма. Немското начало и въобще Централна Европа са тези, от които се очакват решителните стъпки.

Отговорни за създаването на едно свободно гражданско общество чрез качествата на сърцето пък сме ние, източно европейците. Като ръководно начало в този регион, ние българите трябва да поемем първи решителни действия.

Любопитно е да разгледаме и развитието на свободата, равенството и братството по време на индивидуалния живот на човека. Твърди се, че хората се раждат равни или поне през закона са равнопоставени. Всъщност това е и правилната дума. Хората сме неравни, но можем да бъдем равнопоставени в обществото. Това обаче се променя силно по време на индивидуалния път на всеки и преди смъртта си хората са всичко друго, но не и равни.

Братството следва един друг ход – то е слабо изразено в началото и края на живота, достига своя максимум в разцвета на житейския път, най-вече при създаването на семейство и взаимната работа. Предвид, че тук става дума често за воля и за материални облаги, то и в тези области припокриването е добро с това, което виждаме на практика.

При свободата положението е отново различно. Човек се ражда с малко свобода и пътя му се определя силно от родители, общество и т.н. Постепенно обаче в течение на живота човек става самостоятелен, независим и все по-свободен. Най-голямата свобода е при смъртта и строго погледната дори след нея, защото я няма материалната „обремененост“. Свободата е тежко бреме и може да се поеме само от опита и мъдростта и нараства успоредно с тях. Само така може да се изпълни тя, заедно със задължителната си придружителка отговорността.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.