Реч на Аша Хаги при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Аша Хаги при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, почитаеми гости, членове на Парламента, дами и господа,

За мен е огромна чест да бъда носител на Наградата за цялостен житейски принос за 2008г. Благодарна съм за това признание от страна на членовете на Фондацията за цялостен житейски принос. То ми показва, че работата ми в понякога болезнени и опасни условия си заслужава. Въпреки трудностите, разочарованията и враждебността, с които се сблъсквам, осъзнавам, че съм приета за част от една по-голяма общност, която цени и работи за защитата на човешките права. Аз не съм сама. Благодаря ви за това.

Пътуването бе дълго. От 18 години страната ми, Сомалия, е в гражданска война и политическа нестабилност. При всички въоръжени конфликти жените и децата са първите и последните жертви, макар че те нито са пожелали, нито са започнали войната. Жените биват убивани, изнасилвани, измъчвани и изселвани от родните си места. Те губят близките си: братя, съпрузи, бащи, деца и грижата за семействата им пада върху крехките им рамене. Жените са принудени да поемат тази нова роля, защото мъжете им са или убити, или заети да убиват. Поради културни и религиозни причнини задачата да изкарват прехраната на семейството винаги е била на мъжете и затова за жените е още по-трудно да поемат върху себе си тази роля и да запазят семейството единно. Най-силно пострадали са жените, сключили брак с мъж от друг клан. Те са отхвърлени както от него, така и от клана, към който принадлежат по рождение. Нито един от двата не им се доверява и жените са подложени на силна емоционална травма.

Аз съм жив пример за жените, платили високата цена на войната. Когато избухна гражданската война в Сомалия осъзнах, че със съпруга ми сме от различни кланове, че имаме различна идентичност. Тази война беше война между клановете, а тези, към които принадлежах аз – по рождение и в следствие на брака си – бяха големи кланове дълбоко въвлечени в конфликтите и силно настроени един срещу друг. Кланът на съпруга ми гледаше на мен като на непознат, външен човек, дори предател. Те не искаха да знам или дори да слушам това, за което говореха. Родният ми клан също ме смяташе за външен човек. Роднините ми ме възприемаха, като някой, който не принадлежи към семейството им, защото „част от мен” бе свързана с врага. Не искаха да слушам разговорите и плановете им. Това ми причиняваше голяма болка – да бъда в капан между два различни свята без да имам собствена идентичност. Чувствах, че не принадлежа напълно към своя клан, защото никой нямаше доверие към мен, като към пълноправен член. Този болезнен момент ме накара да осъзная, че войната няма какво да предложи на жените, освен смърт и разрушения. От тук дойде и мотивацията ми да поема риска да работя за изграждането на мир.

При тези ужасни условия аз трябваше да направя своя избор между две възможности. Можех да позволя на болката и гнева да ме потопят или да вдигна глава и да кажа „не”, да се опитам да създам нещо добро. По това време знаех, че има още хиляди жени като мен; майки и съпруги, намиращи се в същата болезнена ситуация, но несмеещи да изразят гласно чувствата си. Използвайки болката като инструмент за направата на нещо добро, аз създадох една нова идентичност: тази на жените. Жените бяха изгубили своята идентичност, хванати в капан между два враждуващи свята и се нуждаеха от ново място, което да чувстват свое и към което да принадлежат. Започнах да разговарям с жени като мен, сключили брак с мъже от друг клан. Така се роди „Спасете жените и децата на Сомалия”. Осъзнах, че мирът е единственият шанс за живот на жените и че те имат пълно основание да поемат риска да тръгнат по пътя на мира, за да изградят едно нормално бъдеще за своите деца. Като майка мислех и за бъдещето на собствените си дъщери. Не исках те да се се сблъскат със същата болка, която изпитвах аз.

SSWC се роди от гнева, болката и разочарованието на жените на Сомалия по време на гражданската война. Основателите бяха жени от различни кланове, с различни политически възгледи и различен социално-икономически статус, но споделящи същите грижи и желания за насърчаването на мира и спазването на правата на жените. Организацията направи нова стъпка в конфликта в Сомалия, като преодоля границата между клановете и придоби национален облик. Независимо към кой клан принадлежаха, жените работеха солидарно за насърчаване на мирния процес. Браковете с мъже от друг клан вместо да изолират и разделят жените, би трябвало да действат като мостове между клановете с цел насърчаване на мира. SSWC използва този силен инструмент за развитие на една култура на мира и дух на помирение. И докато преди жените нямаха своя идентичност, днес те са посланници на мира.  

Тези взаимоотношения и тази организация ни помогнаха да изградим една по-обширна визия: шестият клан. През 2000г. президентът на Джибути свика първата национална среща за помирение, целяща да прекрати конфликтите между клановете и да изготви подробен национален план за справяне с проблема. За разлика от предишни подобни опити, участието в конференцията Арта/ Джибути беше на база кланова принадлежност. В Сомалия жените нямат място в традиционната кланова структура, защото в патриархалните общества жените нито са длъжни да защитават клана по време на война, нито имат право да присъстват на масата за преговори. Поради това водачите на клановете напълно изключваха жените от участие в конференциите. Гледната точка на жените нямаше никакво място в процеса. SSWC взе смелото решение да оспори това и да се опита да намери начин гласът на жените да бъде чут и взет под внимание. Куражът, упоритостта, визията, активността и динамиката на SSWC под мое ръководство, успяха да мобилизират жените, независимо от клановата им принадлежност и да ги обединят в един нов клан, който да участва в процеса на търсене на мирно решение. Ние поискахме да заемем мястото, което ни се полага в процеса на помирение. Бяхме твърдо убедени, че приносът ни е жизненоважен и си заслужава. Оказахме натиск върху Джибути, върху водачите на кланове и религиозните водачи. Изградихме стратегически партньорства с част от тях, с ислямски учени, политици и т.н., които подкрепяха нашата кауза. Докато се борех за включването на жените в конференцията, видни политици и водачи от собствения ми клан се опитаха да ме подкупят, като ми предложиха да участвам в ръководството му, ако се откажа от борбата си. Благодарих им и отхвърлих предложението. Казах им, че не са боря за себе си, а за една по-висша кауза. Подробно им обясних отдадеността и решимостта си да продължа тази борба. Призовах ги да се присъединят към мен в тази битка и част от тях ми повярваха и се присъединиха към стратегическия ни съюз. След множество трудности и препятствия правото ни да участваме в конференцията бе признато. Така се появи Шестият клан, който постави начало на участието на жените на Сомалия в политиката и мирния процес.

Следва продължение…

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.