Моят преход към устойчив начин на живот

За първи път срещнах понятия като устойчиво развитие, биопроизводство, справедлива търговия още в училище в учебника си по френски език и явно още тогава са ми направили впечатление, щом го помня и сега. Вероятно заради това докато бях студентка на обменни начала по програма Еразмус във Виена избрах да уча Корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие. При престоя ми там ми направи впечатление, че в големите супермаркети редом до обикновените стоки стояха и много биопродукти, а в университета имаше отделна кафемашина за същото това кафе със знака на Fair Trade, за което бях чела.

После обаче си се прибрах в България и любопитството ми в тази насока си остана на ниво „чувала съм, че има такова чудо като биопродукти, но къде пък ще намеря такова нещо тук?! В България биомагазини няма.” Да, обаче се оказа, че има. И то не малко. Само че тук следваше друг „проблем” – мисли от рода на: „сигурно е ужасно скъпо да се пазарува от биомагазин”, „и какво ще правя аз като вляза в магазина след като не познавам стоките и марките, които се продават там”. Сякаш очаквах да продават не мляко, брашно, ориз и т.н., а някакви извънземни и невиждани досега продукти.

И нещата сигурно щяха да си останат така и до днес, ако не бях попаднала на Органично, където имаше събрана на едно място цялата информация, от която се нуждаех, за да се престраша да направя първата стъпка. Оказа се, че далеч не е така плашещо, както си го представях. Да, биопродуктите понякога са по-скъпи, но все пак става въпрос за здравето ни, а и не е казано, че човек изведнъж и изцяло трябва да мине само на биохрани – най-добре е нещата да стават стъпка по стъпка. Освен това някои биопродукти, като биопрапаратите за пране например са доста по-икономични от обикновените и това компенсира разликата в цената, така че вероятно дори излиза по-евтино. Разбира се имаше и продукти и храни, които срещах за първи път, но когато човек се интересува от нещо винаги може да намери информация в интернет. Осъзнах и нещо друго – колко зависима съм била досега от рекламите, които ни заобикалят от всякъде и как изборът ми какво да купя се е определял изцяло от това, което съм видяла по телевизията, прочела във вестника или забелязала случайно на някой огромен билборд на път към работа. Биопродуктите за мен бяха изцяло нови и непознати и бях свободна да избирам единствено въз основа на съдържанието, изписано върху опаковката. И така постепенно започнах да чета повече по темата, да се интересувам, да търся и опитвам нови рецепти с биохрани. Малко по малко откривах един изцяло нов свят, който все повече ми харесваше.

Разбира се не минава и без трудности. Например да се отвикнеш от удобството да пазаруваш от кварталния магазин или супермаркета (добре че в някои от тях напоследък започнаха да се появяват и биопродукти) и вместо това да търсиш къде има биомагазини. Да се откажеш от вкусове, с които си свикнал и ти харесват, но знаеш, че са много, много вредни. Трудността да намериш място, където да хапнеш качествена храна в обедната почивка или когато излезеш вечер с приятели. Но може би едно от най-големите препядствия е отношението на околните. Когато започнеш да променяш начина си на живот, да внимаваш повече какво ядеш или как действията ти се отразяват върху околната среда, на някои им се вижда малко странно и не всички го разбират. Особено ако живееш с друг човек и той не е на същата вълна. При мен решението беше нещата да стават стъпка по стъпка. С биопрепаратите (шампоан, душ-гел, перилни) беше лесно – така и така вкъщи аз се занимавам с купуването им. После в хладилника ни започнаха да се появяват биокашкавал и сирене. За първи път от доста време опитах и прясно мляко, което имаше каймак (който като малка много обичах, за разлика от повечето деца). А от няколко дни в кухнята ми отлежава купичка, в която се надявам да се образува квас, за да направя и първия си домашен хляб. Водеща роля в приемането на храните изигра вкуса и най вече липсата на „Е”-та в състава. Експериментирах и с нови рецепти – къде успешно, къде не дотам (но водена от принципа, че храна не се хвърля, още нищо не е отишло на боклука, дори и да трябва три вечери подред да ям едно и също).

Не всичко е идеално и има още доста дълъг път да извървим докато започнем да се храним наистина здравословно и да живеем устойчиво, но важното е, че желанието го има и продължаваме напред

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.