Учителстване

В началото беше … мечтата. Мечтата да стана учител. Мечтата вече е реалност. А реалността винаги отстъпва по важност на мечтата. На следващата мечта … на следващите мечти. Тази Творба отново ще е под формата на диалог между Тошо, Радо и мен.

Крум:
… Също както с писането на книга … защо да пиша и издавам една (или няколко) моя книга, след като мога да създам система, с която да издам хиляди книги? По същия начин – защо да ставам учител, след като мога да създам система, с която хиляди кадърни хора да станат учители?

Та, въпросът е каква точно да е тази система и как да я изградим. За начало предполагам, че трябва да направим въпросната програма за образованието на бъдещето, за която си говорим толкова много време вече. След това от нея да оформим важни модули с неща, които не се преподават в училище или се преподават зле. Следващата стъпка е да започнем да предлагаме в различни училища тези модули като допълнителни занятия. Който желае, може да се включи както с нови модули, така и като нов преподавател. Какво ще кажете? Какви други хрумвания Ви идват?

Радо:
Много добре! Сега вече се изискват конкретни действия в тази насока. Тези 6 месеца на учителстване могат да са от полза, за да си припомним какво липсва на образователната система, какво е излишно и вредно в нея, а и да сравним немската с българската система.

В непредубеденото сравнение винаги изплуват някои истини на повърхността.

Едно е сигурно – на първо време училищата не биха приели цялостна концепция, която да ги измени към добро от раз. Консервативният отпор срещу промяната е винаги силен. Затова предлагам да се започне постепенно и постоянно да се правят нови крачки напред. Т.е. например предлагаме на училищата на първо време само един час, нещо като СИП, в който ние в ролята си на лектори и доценти разказваме за нашия опит, за нашите идеи, за нашите действия, за образованието, и на значими теми, които за важни за учениците, но никой не ги е учил на тях. Идеята е да се дадат на учениците практически знания, придобити от опит, защото сухо-теоретичните знания като устройството на амебата и функциите на синуса и косинуса, са непотребни в практическия живот занапред и само запълват безсмислено съзнанието и паметта на учениците. Това трябва да се превърне в любим час на учениците (наред с физическото:-), в който самите ученици ще споделят какво биха искали да научат. И когато постепенно добрите идеи на учениците започнат да се осъществяват, те ще разберат, че сами определят собствената си съдба и това как и какво искат да учат. Предполагам, че подобни действия вероятно ще са по-лесни първо в по-специалните, частните, независими училища с по-голяма автономност.

Накратко: предлагаме един-два часа СИП седмично. Ако предложим цялостна система отведнъж, трябва да се разбута цялото Министерство на образованието, което е мудна работа. Ние пак постепенно ще сме развили цялостната концепция, но да започнем със ситната стъпка по древната китайска поговорка:

На дълъг път се тръгва със ситна стъпка.

Тошо:
И аз мисля, че идеята е много важна и трябва лека полека да започнем да работим по нея.
Първоначално и аз си мисля, че часове под формата на СИП или допълнителни по желание може да се предлагат. Ще може да запознаем децата с идеите и с това, на което искаме да ги научим. Това може да са както презентации по темите, които смятаме за много важни и които липсват в задължителната програма в училище, така и по странични теми – като видовете професии, как точно протича нормален работен ден и по какви проекти се работи. В тази връзка мисля, че идеята да се свържат училищата, фирмите и общините, би била печеливша и за 3те страни. Идеята ни хрумна от един разговор с Крум и целта е хора от фирми да преподават временно часове в училищата, като в замяна на това получават някакви облекчения от общините и съответно могат да ангажират учениците в техни проекти (където е възможно). Така учениците ще имат реална идея за какво учат, директна мотивация защо им е образование и ще получават знанията от първа ръка, а не както винаги през погледа на учителя. Това не е нова идея по принцип, същото нещо се практикува от университетите и по – точно от практическите тук, за разлика от нашият университет, който твърдо върви против тези методи. Защо да не се прилага и в училище нещо такова? Стъпка по стъпка ще стигнем до правилната система.

Радо:
1. Учениците да имат право и възможност да стоят прави в клас, тъй като седенето на стол по 4-6 часа на ден е противоестествено и води до редица здравословни проблеми.
2. Увеличаване на часовете „Спорт“ като учениците могат да свободно избират какво да спортуват, без нужда от покриване на нормативи.
3. Учене на децата на практически знания от първа необходимост като правилно седене, правилно ядене, правилно дишане и т.н.
4. Премахване на системата с оценките, които притесняват учениците, създават им стрес, страхове и психологически комплекси.
5. Учениците от по-горните класове сами избират какви предмети искат да изучават спрямо своите интереси, без натиска да изучават насила предмети, които не са им присърце.
6. Премахване на страха от устно изпитване у децата, чрез промяна на системата. Например учителят пита кой иска да бъде изпитан днес като в началото на учебната година е известил колко пъти всеки трябва да бъде изпитан доброволно. С тази мярка се премахва треперенето, напрежението и нетърпението, с което се очаква звънеца.
7. Училището трябва да подготвя децата за самостоятелен, съвестен, отговорен и устойчив живот, давайки практически знания, а не да запълва паметта на децата с ненужни теоретични знания.
Въвеждане на нови предмети според интересите на учениците и според актуалното развитие на обществото, а не според остарялата система от времето на техните учители. Постоянно усъвършенстваща се образователна система.
8. Училището трябва да възпитава в любов, благодарност и отговорност към Земята, природата и всички живи същества.
9. Насочване усилията на учебната система към разгръщане на талантите и способностите на децата и намиране на призванието на всяко едно от тях.
10. Училището трябва да възпитава в здравословен начин на живот, а не да го пренебрегва. Възпитание в здравословни мисли чувства, мисли, думи и дела.
11. Училището трябва да възпитава у децата основните ценности на човечеството, доказали се през вековете на човешкото съществуване.
12. Училището трябва да осигурява на децата знанието и разбирането на принципите и законите, по които функционира светът, а не да стимулира наизустяването на определени формули, които остават неразбрани от децата.
13. Осигуряване на възможност за часове под открито небе, в природата.
14. Образователната система трябва да се грижи за постоянното обучение на учителите, които поради различията в поколенията често пъти са по-ниско ниво на развитие на съзнанието от своите ученици.
15. Практическа възможност учителите и учениците взаимно да учат един от друг.
16. Засилване на обучението в определени пренебрегнати области като изкуство, духовност, чужди езици.
17. Премахване на системата, създаваща конкуренция и съревнование у учениците и утвърждаване на съвместната работа и взаимопомощ между тях.
18. По-строги психологически изпити при подбора на учители, тъй като нагласата, комплексите, незаинтересуваността и безразличието на учителите могат да потиснат учениците и да доведат до съответни негативни проявления у тях.

Тошо:
1. Много правилно. Според мен проблема идва и от неправилните програми. Ако часовата програма е добре направена ще има между всеки 2-3 часа по 1 час физически или природни движения задължително всеки ден. Кратки разходки или подобни игри и занимания също биха помагали. В доста иновативни компании има фитнес и други спортни възможности където всеки може да тренира когато прецени за добре и когато най-добре му пасва. Защо и в училищата да няма подобна възможност :)
2. Абсолютно спортyt е много важен и е крайно време да започнат да го практикуват и в училище. Преди доста ме дразнеха като не ни разрешаваха да играем каквото искаме. Особенно занимания като бойни изкуства и други източни учения трябва да са задължителни. Човек може да научи много важни неща за живота от тях, не само физически да е здрав, но и дух, мисъл, комуникация с околните, дисциплина. И това даже може да не е в училище, ами да се признава и насърчава от училището ако децата тренират в такива школи. Например моите тренировки бяха винаги вечер по около 2 часа и трябваше да го планирам и винаги да съм готов с домашните преди това. А в часовете по физическо трябваше да присъстваме, за да не ни пишат отсъствие. Естествено това беше само загуба на време и от тях нищо не съм научил.
3. Системата с оценките мисля че от много години не работи даже и самите учители го признават. Така че определено това трябва да се промени!
4. Да, много е важно, когато децата знаят с какво искат да се занимават и възможноста да започнат от най-ранна възраст е много ключова.
5. Да, много неща в методите на преподаване трябва да се променят. Ученето наизуст е важно до определена възраст и до някакво количество. Все още не разбирам как дори в университета има специалности които ги преподават и изпитват изцяло с учене на изуст…
7. Както повечето системи около нас и образователната трябва да е отворена и да позволява развитие и промяна, за да може да се напасва с времето и хората, а не както сега.
9. Трябва да има часове по креативност и свободна дейност, където децата да творят в областта, която искат и да осъзнават постепенно колко важен е този процес. А не както сегашната система да убива творчеството на децата и да ги прави еднакви като роботи.
13. Това официално присъства в учебната програма, но рядко се практикува от учителите защото не им се занимава да извеждат учениците. Много работа е и е отговорно, защо да се напрягат. От моето училище се броят на едната ми ръка пътите, в които сме излизали изобщо извън училище. За екскурзии и други подобни да не говорим.
15. Учителите трябва да разберат че може да научат много за света от децата и да спрат да се правят на най-умните. До някъде важи и за повечето преподаващи в университета.
16. Може би практични занимания в тези насоки биха показали смисъла от тях и съответно децата ще се мотивират много повече.
17. Съвместната работа в отбор и комуникацията с колегите е много важно нещо, върху което трябва да се акцентира много още от училище. За момента това не е така в нашият университет и не се прави нищо по въпроса. Даже напротив продължават да държат на самостоятелна работа и минимилана комуникация с другите! Дали го правят нарочно или несъзнателно не знам, но това е реалният резултат.
18. Учителите трябва да са хора, които умеят професията си и го правят с желание, развиват се и се учат от децата. Трябва да спрат да вземат хора, които не могат да си намерят работа никъде другаде и поради липса на истински учители да ги назначават. Да си учител е толкова важна професия колко и да си лекар или инжинер на коли и самолети. Това трябва да се промени!

Крум:
Съгласен съм с всичките предложения изложени до тук. В същото време съм привърженик и на една малко по-твърда линия – учениците трябва да знаят, че в света не всичко е песен и че винаги има и трудни мигове. С тези мигове те също трябва да могат да се справят. От време на време са необходими предизвикателства, положително съревнование, в което всички печелят, и умерени количества напрежение, които водя до засилване на волята, съсредоточаването, постоянството и други положителни черти от характера. Силни и справедливи, критични и емоционални думи към „лошо постъпили“ ученици трябва да има и за в бъдеще. Това може да се прави с Любов и съчувствие.

Смятам, че има и предмети, които трябва да са задължителни, но свободата на избираемост на програмата в рамките на предмета да е голяма. Важно е човек да може да се справя и с неща, които не харесва, а не просто да се оттегля или да резигнира. Както Ник Вуючич ходи по училищата и показва какво означава да не се отказваш, когато 100 пъти не си успял, така и учениците трябва да имат възможността да научат силата на успеха след многократни неуспехи и воля за неотказване.

Учителите трябва да показват преди всичко личен пример, а не да помпат децата с факти. Важни са двата принципа (нагоре и надолу) и единствения закон (на Любовта). Всичко друго е следствие и приложението им в различни случаи и при различни условия. Особено значение трябва да се отдели на взаимовръзките и отношенията на нещата. Да не забравяме законите за свободния избор, свободата и отговорността. Също така за влиянието на волята и вярата, според вече представените насоки на развитие.

Що се отнася до спорта и обучението на открито – заниманията по принцип трябва да са свързани със свободно движение под открито небе.

Едно от най-важните неща за учениците е самостоятелната работа (в групи) без или със слабо ръководство от страна на учителя, съчетано с практически проекти, училищно предприемачество и обществено участие. Всеки един ученик трябва от ранна възраст да има не само свободата да избере учителя си, но и отговорността да води занимания на по-малки ученици.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.