Прошка

Като дете обичах да мечтая,
да бъда като ангел бял
и с гълъба с часове исках да говоря,
защото, може би, и той е бял.
А бяла казват, че била и свободата,
дори надеждата за утрешния ден,
но още от дете обичам бялата премяна
и чакам пролетта със нетърпение
след някой ден.
На Сирни Заговезни прошка искаме и
прошка даваме със кум, кума, със брат,
сестра, със майка и баща.
И прошката облечена във бяло
от щастие превърнала земята ни изцяло,
тревичка, дръвчета, цветенца във
пъпчици са нацъфтели.

Но днес голям е християнски празник
и прошка, майко, искам аз от теб,
в сърцето си събрала, като в дневник,
и радост, и тревога, и сълзи от мен.
Прощавай, майко!!! Аз целувам твоята ръка,
защото ти си най-прекрасна на света
и като закрилница на свойта дъщеричка,
дори и днес за теб сме всички мънички деца.
Аз виждам, майко, как сълзи се стичат
от радост, от вълнение и от тревогите
по всички нас,
но тез сълзи – „Любов“ всички ги наричат,
а днес аз се прекланям пред теб.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.