Доброволчеството – време, работа, пари

Доброволчество идва от добра воля. Волята за добро дело. Доброволчеството е част от обществото ни. И ако се замислим къде го срещаме, ще видим, че то е дори по-важна част отколкото труда, който се извършва за пари. И това е вярно в световен мащаб. Основите на живота се градят в доброволчеството. Майката гледа детето доброволно, същото важи и за бабите и внуците. Природата ни дава доброволно благата, от които се нуждаем, за да оцелеем – въздух, вода, храна, материали за дрехи, енергия и … време.

Да, на всеки един от нас природата му дава еднакво количество време. Вярно е, че всеки е различен и възприема времето по различен начин, кара го да тече по-бързо или по-бавно, но всеки разполага с време, което може да използва за създаване на блага на добра воля и за другите, така, както получава от тях. Да, освен от майката природа и от родната майка, получаваме много блага наготово и безплатно и от много други хора. Не само от бащата, братята и сестрите, близките, роднините, но и от напълно непознати, които например произвеждат безплатен софтуер за ползване или са решили даден обществен казус в полза на всички. Особено внимание заслужават тези, които ни помагат да сме по-свободни – Левски, Ботев, Ганди и т.н. са само малка част от примерите. Ами всичките истински хора на изкуството, които го правят просто за себе си и за другите и го дават като благо за всички. Можем да изброяваме до безкрай и ще видим, че всички ние създаваме излишък от блага за останалите и то напълно доброволно.

Време е да започнем да го правим и по-съзнателно и да си даваме сметка кое какво, защо, как и на кого носи ползи. Кои от нашите действия на добра воля са най-важни в даден миг от развитието на обществото? Какво можем да дадем освен време? Със сигурност можем да дадем работа и пари. Те са силно свързани с времето, но понякога отдаването на квалифициран труд е по-важно от отдаването на внимание под формата на време. Същото важи и за даването на пари. Понякога те са по-важни, отколкото отдаването на време.

Във всички случаи в основата са отново свободата и отговорността. Всеки от нас иска да има свободата да дава както време, така и работа и пари. Всеки един човек обича да дава, но не всеки един е извоювал свободата си да го прави. Още по-голяма свобода имаме, когато започнем да разполагаме с всичките тези ресурси и можем да преценяваме свободно кога и какво да даваме. Тогава постепенно се превръщаме в Творци на нашето обществото. Тук в играта се включва и отговорността. Да имаш да дадеш е голяма отговорност. Да дадеш е още по-голяма. Не винаги е добре да се даде. Има значение и начинът как се дава. Още по-голямо значение има и защо се дава – само за да се покажем или от сърце. Точно! Това е думата – сърце. Трябва да даваме от сърце. Това означава да сме достатъчно отговорни да притъпим работата на мозъка си и да знаем кога да се вслушаме в чувствата, идващи от дълбочината на сърцето си. Те най-ясно и добре ще ни посъветват кога, какво и как да дадем. И най-вече – тогава ще стане с Любов и ще донесе истинско благо.

Има много трудности при даването. Не всеки и не винаги е готов да дава, въпреки че всеки го иска. Както и всяко друго нещо на земята, то и това се учи. Процесът е често дълъг и продължителен, а понякога бърз и лесен. Във всички случаи важен е пътят, който изминава всеки човек и който води до осъществяване на вътрешния, Божествен, подтик към даване и доброволчество.

Много Духовни водачи биха казали, че даването трябва да става под формата на пълно себеотрицание. Сигурно е вярно (вярно идва от вяра. Нещо става единствено тогава вярно, когато го вярваме. Тоест, самите ние сме строители на нашата собствена истина и можем да я създаваме както под формата на добро, така и не чак толкова). В същото време човек съществува и като индивидуалност, като проявление на собствената воля. Дълги векове и хилядолетия са били нужни за развитието на човешкия ум и воля. Тоест те също имат какво да принесат в процеса на даване. Съзнателното даване ги обединява със сърцето. То дава обикновено отговора как се чувстваме като го правим. Волята пък дава отговора защо. Умът обикновено конкретизира нещата и отговаря на въпроса какво мислим и правим, какво даваме. Затова бих казал, че човек трябва да дава в състояние на пълно себепознание и себесъзнание. И да, точно в този миг без да мисли за себе си като нещо отделно, а като неделима част от самото даване.

Създаването е процес на творческо даване, в който колкото по-дълго се намираме, толкова повече излишество от блага принасяме на другите и на себе си. Този процес се осъществява от вещото ръководство на сърцето, което обединява цялото човешко същество от една страна (вътрешно обединение, интреграция) и цялата Вселена от друга (външно обединение). Винаги има едно сърце, което вещо ръководи този процес. Слънцето е сърцето на нашата планетарна система и ни дава Светлина и топлина, например. Отново доброволно. Правейки го и ние, то и ние се превръщаме в слънца за околните.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.